Има една особена дъга, по която туристите с автомобил могат да преминат с особено удоволствие. Ловеч – с.Деветаки- с.Крушуна – гр.Павликени – Преображенския манастир край Велико Търново. Това означават срещи - с града, възникнал покрай римската пътна станция Мелта. С пещера, в която са намерени следи от живот от времето на бронзовата епоха. С водопади, носещи странното име „Маарата”. С град, обитаван от тракийското племе уздицензи. С красив манастир, в подстъпите към старата българска столица Велико Търново…
Пътувам към Ловеч, наричан „град на люляците”. Разположен е, както всички знаят, по двата бряга на р.Осъм. Изкушенията ми като обикновен турист тук са много. И включват най-напред разходка из спокойните му улици. Паркирам някъде в центъра и тръгвам по една от тях, към творението на Кольо Фичето от 1874г.- Покрития мост. Три пъти е изграждан, защото съдбата го е подлагала и на унищожение. И отново на съзиждане. В стотината му метра дължина има изкушения - магазинчета за сувенири, кафене, точно над реката, приятна гледка в някоя от двете посоки…
Пътеката към квартал „Вароша” е просто задължителна. Защото е начин да попадна във времето на Възраждането. Над 160 къщи говорят с архитектурата си за този период. Между тях са и Етнографския музей, и домовете-музеи на Иван Драсов, на Тодор Кирков, на Апостола…Тук е и църквата, в която е служил на Бога поп Кръстьо. Тишината около нея е приютила и надпис, подсказващ неговото реабилитиране пред историята.
Пътят на север, към гр.Летница, се вие покрай същата река. Осъм.
След 15-на километра има отбивка, която сочи с.Деветаки, отстоящо на 4 км навътре, надясно. Не е необходимо да влизам в него, за да попадна в Деветашката пещера. Веднага, след моста над реката, има своеобразен малък паркинг. Отбивам там и тръгвам по десния бряг, по течението надолу. Причудливите извивки тук-там са не просто каприз на природата, а приятно предизвикателство към търсенето ми – в тези близо 40 минути пеша. Защото другият път, през железния мост, е отдавна невъзможен. Той изниква внезапно, вляво от мен. Руини над реката. А по внезапната хладина разбирам, че стоя и в близост до входа на Деветашката пещера.
В нея са открити предмети от късния палеолит, обитавали са я и през неолита, бронзовата епоха, желязната, Средновековието - също... Сега я населява огромна колония прилепи, скрита в една от големите тъмни галерии. Входът е огромен, втори по големина в България, сякаш скалата отпред е отсечена. И вътре изглежда много странно.Не е тъмно.Защото през 8 огромни дупки отгоре, над мен, надзърта денят. От тавана на залите.
Казват, че в най-голямата от тях може да се помести храмът „Св.Ал.Невски”. Смятат я за най-голямата в Югоизточна Европа. Възможно е. Лошото е, че във феноменалността на природата са се намесили военните. Преди 50-на години са сътворили безумието си да направят тук циментови площадки, върху които е имало огромни цистерни с гориво. Белезите си личат, както и опитът на кинематографистите ни да снимат тук филм. Оставили са внушителни крепостни стени! Там, където прилепите, хладината, процепите и ромола на незнайно откъде извираща рекичка - са в романтично съзвучие помежду си.
Маарата. Това е обозначение за водопадите на Крушуна. Село, отстоящо на 9 км от гр.Летница, на 35 от Ловеч, на 188 км от София. Преминавам през протежението му, питам някого къде са водопадите, посочват ми края и намиращия се там така нар.паркинг. Едно широко място, в подстъпите към неочакваното изживяване. Крушунските водопади, обявени за природна забележителност.
Странен цвят, нетипичен за толкова обикновената, непозната река, привлича вниманието ми вдясно от пътеката. Дълго се опитвам да изляза от унеса. Дали халюцинирам, дали е човешка намесата в играта на цветовете?! Или просто природата е решила този вир да има такъв цвят. Син. С нюанси на зелено. Водата на Синия вир!
Пътеката от него, вляво, нагоре, следва извивките на реката, наричана Селска. Мостче. Парапет. Стъпала. Пейка. И мигове за съзерцание на изваяното от природата. Отвсякъде се стеле вода. В различни посоки. От различни височини. По своите си улейчета и зиг-заги върви надолу, сред зеленината, в незасегнатото от цивилизацията.
И пак нагоре. Мостче, парапет, стъпала към висините. Дървена тераса. Пред по-голям водопад. Зад омарата на изпаренията и хладината се мержелее някаква пролука. Там, в закътаното, вероятно приканва с тайните си зейналата паст на пещера. Забулва я, сякаш за да я пази, овална пелена от падаща вода. И пак стъпала, парапети, тераса. Пред най-големия от водопадите. Впрегнал е мощта си в 20 метров полет надолу. Към каскадата от причудливи потоци, зеленина, мъхове, докосвани и от слънцето, прокрадващо се тук –там. В завойчетата, в облака от пръски, в синьозеленото на вировете, в причудливите форми на изваяното…Библейски красоти. Раят!
Селската река, виеща се покрай Крушуна, извира от пещерата, наричана Водопада/Маарата/. Наблизо са още две пещери – Урушката и Бонинската. Втората от тях е една от най-дългите водни пещери в България, а в пределите й се е спотаило най-дългото подземно езеро у нас – цели 800 метра!
Впрочем, твърде възможно е на тези красоти да са се радвали или да са ги обитавали – уздицензите. Траки, които са поселявали тези земи още през 5-и век пр.Хр. Наблизо, около Летница, е намерено преди години едно забележително съкровище, датирано към техния период. Южно от Крушуна са открити и руини от римска крепост. А изследователи смятат, че монаси-исихасти са потърсили убежище в скалите наоколо. Вероятно са открили изключителен смисъл да се приютят точно тук...
Напускам Крушуна в посока на север, към низината на р.Осъм. Отвъд пределите на Стара планина, в подстъпите към Дунавската равнина. Обиколката по линията на дъгата ме отвежда в Павликени.
Историята му е 26 вековна. И тук са живели траки/уздицензи и кробизи/, а ярки следи са оставили и римляните, от времето на наложената от тях колонизация. Представа за тази комбинация дава римската вила „Рустика”, изградена върху старо тракийско селище.
В посока на юг, в Дервентския пролом на р.Янтра, е скътан Преображенския манастир. С изграждането и зографисването на тази, четвърта по големина у нас, света обител, са свързали имената си цар Иван Александър, Колю Фичето, Захари Зограф…
Това е повече от достатъчно, за да бъде видян, нали?! А по пътя надолу, на още 7 км, ме чакат тайните на старата българска столица Велико Търново.
Сега тук, а утре... знае ли човек!? ;)))
От двора на Преображенския манастир се вижда манастир " Св. Троица"- сгушен в скалите. В него е служел Евтимий, преди да стане патриарх. Бях там преди десетина години, но бих се върнала отново...Запазила съм спомен за уютно и прекрасно място.
Прекрасен пост, с много красиви снимки!:))
Поздравявам те...:)
Не съм ходила по тези места, така че, сега с удоволствие попътешествах заедно с теб...:)
И даже вече очаквам следващото пътешествие:)
Честито Рождество Христово!...:)
И разбира се, че ще ти изпратя мноооого усмивки...:)))))
Поздрав!
ВОДЕЩИЯ БЕ НЕВЕРОЯТЕН РАЗКАЗВАЧ А ЛИЦЕТО МУ ВЕЧНО ЗАСМЯНО...
ГЛАСЪТ ТОПЪЛ,ПРОСТО ПЕЕШЕ И СЕГА КОГАТО ПИША, СЯКАШ ГО ЧУВАМ ОЩЕ...
БЕШЕ МАГИЯ И ЕТО ТУК В ТОЗИ ПОСТИНГ ТОВА СЕ ПОВТАРЯ...
ЧЕТЕШ И СЯКАШ НЯКАКВА МАГИЯ ТЕ ПОВЛИЧА И ТИ СИ ТАМ, ТИ ПРОСТО СИ БИЛ ТАМ...
ЩЕ МИНЕ ВРЕМЕ, НО ЧАСТИЦА ОТ ТОЗИ СВЯТ ЩЕ ОСТАНЕ В ТЕБ...ЧУДО Е
БЛАГОДАРЯ НА АВТОРА!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
17.05.2009 21:30