Постинг
02.02.2010 15:37 -
Дивотии и абсурди в туризма ни
„Печат на книжката?! Никога! Само като си платите! Тук всички идват за печат, а никой не влиза! Не може! Платете си и тогава ще ви ударя печата!...”
Така откликна на молбата ми един 55-60 годишен екскурзовод, който, разярен и свадлив, ме посрещна на палубата на парахода „Радецки”. Мен, единственият в рамките на около час турист. Може и за деня...
Този кораб е обявен за национален музей и фигурира под №18 като един от стоте национални туристически обекта. Вълнувах се, защото още от ученическите ми години “Радецки” е обвеян с героизъм, с преклонение пред подвига на Ботев, с нещо, което ме прави да съм горд, че съм българин. А аз, в качеството си на турист, държах в ръката си прословутата карта. На която пише “България – това е моята Родина!” … В тази частичка от историческото минало на моята родина ме посрещаше грубост, арогантност, неприветливост и неприязън. Беше и горещо, а човекът пред мен очевидно не познаваше и дезодоранта...Разбира се, съгласих се да си платя и да разгледам кораба. Все пак, не всеки ден се стига до Козлодуй. Вметнах, че съм журналист и че би трябвало да влизам без заплащане. Както е по света. Разяреният ми посочи ценоразпис, одобрен от Божидар Димитров и НИМ, а там, естествено, не фигурираше вход свободен за хората от моята професия. Така е у нас, за разлика от страните в ЕС. Защо ли?!...Извадих диктофона и казах, че съм в командировка, по работа и че ще запиша неговия разказ, за да го излъча по БНР. Отговорът беше – „Интервюта не давам. Ще трябва да ми платите!”...Поясних, че аз интервю от него не искам. И че ако някой на някого трябва да плаща, по-скоро трябва той на мен. Защото бих могъл да му доведа десетки посетители. А аз пари не искам. Само онова, което разказва на всички туристи, стъпващи на тази легендарна палуба...
Аргументите за противодействие очевидно се изчерпаха, платих си билета, включих диктофона и се заслушах в монолога на Свирепия човек. Което вече е друга тема. Не зная през какъв период от време се опреснява съдържанието на един подобен разказ. Представящ който и да било туристически обект у нас. Кой го прави? Какви са критериите за пригодност и съвременно звучене. От кого зависи промяната? Дали от МОН, дали от Министерството на културата, дали от НИПК, дали от регионалните центрове по места на тези институции. Не зная. Но едно е сигурно. Няма нищо по-скучно от подобна клиширано поднесена, с метален оттенък в гласа, информация. В случая – изцяло акцентираща върху похода на Ботевата чета, на пътя й от Козлодуй до Вола и Околчица. Нямам нищо против това съдържание. Но силно се съмнявам, че момче или момиче в тийнейджърска възраст би могло да изтърпи подобна тирада. В която липсва каквато и да било интригуваща частичка, свързана с по-интересното и по-атрактивно за тази възраст – за размерите на кораба, за историята му, за оръдията, за цялостното снаряжение, за пушките, за одеждите на капитана, за всичко, което може да развълнува един хлапак. Който покрай това, би изслушал и другото...
Опитах се, пак като журналист, да вляза и в пещерата „Магурата”. Получих разбирането и зачаках. Оказа се, че групи там влизат, само когато е събрана сумата от 35 лева?! Но при положение, че цените са по 1-2 лева, е напълно възможно да се скъсате от чакане. И най-лошото е, ако повечето пред входа са ученици и деца, ползващи намаление...Както се и получи. Увиснахме 7-8 човека, с надеждата от нейде туристи скоро да се появят. Уви! Наложи се да обхождам унилата ни група и като самозван водач да моля всички - да извадим от джобовете си по още някой лев, за да досъберем сумата?! И да влезем. Защото иначе нямаме гаранция, че ще ни се случи днес. Речено-сторено. Събрахме като някакви конспиратори парите, занесох ги на касата, платих си и аз една двойна сума, и, щастливи от развръзката, влязохме. Правя вметката на благодарност, че заради професията ми, бе отворена и затворената за посещения галерия. Онази, с рисунките на обитателите на „Магурата” отпреди 7000 години! Уникални са, гордеехме се в този миг, че това е една от двете пещери в света, в които има подобни изображения.
Само че, и без внимателно взиране, си личаха съвременните кощунствени добавки от типа на „Гошо+Мара=Л” или „Пешо от Силистра”...Заради които е сложен и катинарът на тази най-интересна галерия. Попитах екскурзоводката няма ли начин да бъдат хващани и наказвани най-строго нарушителите. А тя повдигна рамене и поясни, че дори и да ги види, няма как да съобщи, защото липсва под земята сигнал за мобилни телефони... Да не говорим, че изходът е на километър от входа. Излизаш и изчезваш. И всъщност, кой в областта на туризма мисли за подобна охрана?! През един февруари ми се случи да посетя Арбанаси.
Онова селце, лежащо на едноименното плато, на 3 км от Велико Търново. Със съхранена уникална архитектура, църкви, манастири. Ентусиазмът ми на турист обаче бързо угасна. Всичко беше затворено, посред бял ден, в нормално работно време. Накрая, в едно кафене, една жена тихо ми прошепна: „Туристическият сезон за нас започва на 1-и март!”...Защо, питам? Какво обяснявате на някой японец, който се е вдигнал от онзи край на света, за да види, примерно, Констанцалиевата къща или църквата „Св.Димитър” - толкова рекламирани по брошури и диплянки?! ...
Мълчание. И наистина. Защо в Арбанаси от октомври до март туризмът е табу?! В Добрич се озовах в туристическия сезон, когато е по-топло. В този красив град реших да посетя Художествената галерия и Дом-паметник „Йордан Йовков”.
Те фигурират под №23 в книжката „100 национални туристически обекта”. Табелките по вратите им обаче ме уведомиха, че събота и неделя са почивните дни?! Разбира се, така е не само в Добрич. Може ли обаче някой да даде разумно обяснение - защо и докога хората, свързани с обектите за туризъм, ще работят като чиновници?! В България от години говорим за приоритети в развитието ни, а на туризма е отделено челно място?! Тогава?! Не е ли време за промяна на работното време и на манталитета на това съсловие. Защото не е нормално да тръгнете на път през уикенда, да минете през такъв град, с толкова богато културно-историческо наследство. И да срещнете заключените му врати...
Отворени от много години, образно казано, са вратите на Етнографския музей на открито „Етъра”, край Габрово.
Но озовете ли се там, не дай си Боже, към 16 часа, и поискате екскурзовод - обречен сте да го гледате как непрекъснато си гледа часовника и нервно потреперва. Не за друго, а защото към 16.30 часа минава някакъв автобус, който сякаш узаконява края на служебните му ангажименти. И който всички те, вкупом, екскурзоводите имам предвид, трябва да хванат. А това, че потокът от туристи продължава да се движи до късно вечерта из пределите на музея, кой го е еня?! Преди време се озовах в гр.Елена. Два информационни центъра за обслужване на туристи има там, но се оказа, че в този четвъртък и двата не работят?!
Служителите от единия били в отпуск, а от другия – на семинар?! Защо в работно време? Защо в разгара на туристическия сезон? Защо не си бяха направили труда да сложат поне бележка на вратите? И на кого точно служат те?.... Един Господ знае?
Господ обаче едва ли подозира каква меркантилност е обхванала храмовете и манастирите ни. От няколко години насам, като зараза сякаш, там е плъзнала забрана за снимане. Или ако снимаш – плащаш от 10 до 20, та и до 40 лева, зависи къде си попаднал. Или въобще не можеш да снимаш! Според кой точно закон е забранено, никой не знае. Някъде ми се сопват, че се вреди на иконите. Когато отговоря, че потъмняването им се дължи на свещите и дима, млъкват. Или им хрумва репликата, че това е техният дом и не може. Кратко и ясно.
В Павликени преди време посетих музея. През зимата там температурите са минусови. Няма отопление. Няма и туристи. Реших да снимам църквата, при това – отдалеч, от входната врата на двора.
Трима разярени служители на Бога скочиха срещу ми с викове: Кой съм? Какво правя? И защо снимам без позволението им?! Единият ме попита дали няма да реагирам, ако той дойде и снима, примерно, Радиото?! Няма, отговорих. То не е мое, а е обществена сграда, служеща на всички. Каквито са и църквите за нас, миряните...
Не зная на какво се дължи това усещане за частна собствнесот върху имоти, които са градени от нашите предци. Моите, вашите, на всички ни. Нашите прародите са съграждали училищата, читалищата, църквите, манастирите. И не разбирам защо в едните сгради може, а в светата обител български турист не може да снима?! Той не краде, не безчинства, не хули, не светотатства, не влиза с неприлично облекло. А пали свещичка, моли се, общува с Господа - тихо, мълчаливо, с душата си. И не му е необходим посредник, смятащ се за властелин на храма...
Всъщност, може ли някой да отговори - кой закон забранява снимането в църкви и манастири? И как един журналист, примерно, би могъл да помогне в събирането на средства за раставрация и ремонти, ако не заснеме течовете, пукнатините, рушенето, занемарата?! Аз поне не зная подобна кампания да е започвала от представителите на Българската православна църква. При цялото ми уважение към стореното от нея през вековете...
Към кой век да адаптирам обобщението си? За архаични неатрактивни беседи. Отегчени екскурзоводи. Затворени в почивните дни национални музеи. Неотоплени и лъхащи на плесен сгради. Скучни експозиции. Ненаказвана вандалщина. Нерегламентирани забрани за снимане. Чиновническо отношение и бездушие към негово величество туриста. И обслужване под всякаква критика!
Докога?
/този репортаж бе поместен преди време в притурката на в."Стандарт" - "На път"/
Този кораб е обявен за национален музей и фигурира под №18 като един от стоте национални туристически обекта. Вълнувах се, защото още от ученическите ми години “Радецки” е обвеян с героизъм, с преклонение пред подвига на Ботев, с нещо, което ме прави да съм горд, че съм българин. А аз, в качеството си на турист, държах в ръката си прословутата карта. На която пише “България – това е моята Родина!” … В тази частичка от историческото минало на моята родина ме посрещаше грубост, арогантност, неприветливост и неприязън. Беше и горещо, а човекът пред мен очевидно не познаваше и дезодоранта...Разбира се, съгласих се да си платя и да разгледам кораба. Все пак, не всеки ден се стига до Козлодуй. Вметнах, че съм журналист и че би трябвало да влизам без заплащане. Както е по света. Разяреният ми посочи ценоразпис, одобрен от Божидар Димитров и НИМ, а там, естествено, не фигурираше вход свободен за хората от моята професия. Така е у нас, за разлика от страните в ЕС. Защо ли?!...Извадих диктофона и казах, че съм в командировка, по работа и че ще запиша неговия разказ, за да го излъча по БНР. Отговорът беше – „Интервюта не давам. Ще трябва да ми платите!”...Поясних, че аз интервю от него не искам. И че ако някой на някого трябва да плаща, по-скоро трябва той на мен. Защото бих могъл да му доведа десетки посетители. А аз пари не искам. Само онова, което разказва на всички туристи, стъпващи на тази легендарна палуба...
Аргументите за противодействие очевидно се изчерпаха, платих си билета, включих диктофона и се заслушах в монолога на Свирепия човек. Което вече е друга тема. Не зная през какъв период от време се опреснява съдържанието на един подобен разказ. Представящ който и да било туристически обект у нас. Кой го прави? Какви са критериите за пригодност и съвременно звучене. От кого зависи промяната? Дали от МОН, дали от Министерството на културата, дали от НИПК, дали от регионалните центрове по места на тези институции. Не зная. Но едно е сигурно. Няма нищо по-скучно от подобна клиширано поднесена, с метален оттенък в гласа, информация. В случая – изцяло акцентираща върху похода на Ботевата чета, на пътя й от Козлодуй до Вола и Околчица. Нямам нищо против това съдържание. Но силно се съмнявам, че момче или момиче в тийнейджърска възраст би могло да изтърпи подобна тирада. В която липсва каквато и да било интригуваща частичка, свързана с по-интересното и по-атрактивно за тази възраст – за размерите на кораба, за историята му, за оръдията, за цялостното снаряжение, за пушките, за одеждите на капитана, за всичко, което може да развълнува един хлапак. Който покрай това, би изслушал и другото...
Опитах се, пак като журналист, да вляза и в пещерата „Магурата”. Получих разбирането и зачаках. Оказа се, че групи там влизат, само когато е събрана сумата от 35 лева?! Но при положение, че цените са по 1-2 лева, е напълно възможно да се скъсате от чакане. И най-лошото е, ако повечето пред входа са ученици и деца, ползващи намаление...Както се и получи. Увиснахме 7-8 човека, с надеждата от нейде туристи скоро да се появят. Уви! Наложи се да обхождам унилата ни група и като самозван водач да моля всички - да извадим от джобовете си по още някой лев, за да досъберем сумата?! И да влезем. Защото иначе нямаме гаранция, че ще ни се случи днес. Речено-сторено. Събрахме като някакви конспиратори парите, занесох ги на касата, платих си и аз една двойна сума, и, щастливи от развръзката, влязохме. Правя вметката на благодарност, че заради професията ми, бе отворена и затворената за посещения галерия. Онази, с рисунките на обитателите на „Магурата” отпреди 7000 години! Уникални са, гордеехме се в този миг, че това е една от двете пещери в света, в които има подобни изображения.
Само че, и без внимателно взиране, си личаха съвременните кощунствени добавки от типа на „Гошо+Мара=Л” или „Пешо от Силистра”...Заради които е сложен и катинарът на тази най-интересна галерия. Попитах екскурзоводката няма ли начин да бъдат хващани и наказвани най-строго нарушителите. А тя повдигна рамене и поясни, че дори и да ги види, няма как да съобщи, защото липсва под земята сигнал за мобилни телефони... Да не говорим, че изходът е на километър от входа. Излизаш и изчезваш. И всъщност, кой в областта на туризма мисли за подобна охрана?! През един февруари ми се случи да посетя Арбанаси.
Онова селце, лежащо на едноименното плато, на 3 км от Велико Търново. Със съхранена уникална архитектура, църкви, манастири. Ентусиазмът ми на турист обаче бързо угасна. Всичко беше затворено, посред бял ден, в нормално работно време. Накрая, в едно кафене, една жена тихо ми прошепна: „Туристическият сезон за нас започва на 1-и март!”...Защо, питам? Какво обяснявате на някой японец, който се е вдигнал от онзи край на света, за да види, примерно, Констанцалиевата къща или църквата „Св.Димитър” - толкова рекламирани по брошури и диплянки?! ...
Мълчание. И наистина. Защо в Арбанаси от октомври до март туризмът е табу?! В Добрич се озовах в туристическия сезон, когато е по-топло. В този красив град реших да посетя Художествената галерия и Дом-паметник „Йордан Йовков”.
Те фигурират под №23 в книжката „100 национални туристически обекта”. Табелките по вратите им обаче ме уведомиха, че събота и неделя са почивните дни?! Разбира се, така е не само в Добрич. Може ли обаче някой да даде разумно обяснение - защо и докога хората, свързани с обектите за туризъм, ще работят като чиновници?! В България от години говорим за приоритети в развитието ни, а на туризма е отделено челно място?! Тогава?! Не е ли време за промяна на работното време и на манталитета на това съсловие. Защото не е нормално да тръгнете на път през уикенда, да минете през такъв град, с толкова богато културно-историческо наследство. И да срещнете заключените му врати...
Отворени от много години, образно казано, са вратите на Етнографския музей на открито „Етъра”, край Габрово.
Но озовете ли се там, не дай си Боже, към 16 часа, и поискате екскурзовод - обречен сте да го гледате как непрекъснато си гледа часовника и нервно потреперва. Не за друго, а защото към 16.30 часа минава някакъв автобус, който сякаш узаконява края на служебните му ангажименти. И който всички те, вкупом, екскурзоводите имам предвид, трябва да хванат. А това, че потокът от туристи продължава да се движи до късно вечерта из пределите на музея, кой го е еня?! Преди време се озовах в гр.Елена. Два информационни центъра за обслужване на туристи има там, но се оказа, че в този четвъртък и двата не работят?!
Служителите от единия били в отпуск, а от другия – на семинар?! Защо в работно време? Защо в разгара на туристическия сезон? Защо не си бяха направили труда да сложат поне бележка на вратите? И на кого точно служат те?.... Един Господ знае?
Господ обаче едва ли подозира каква меркантилност е обхванала храмовете и манастирите ни. От няколко години насам, като зараза сякаш, там е плъзнала забрана за снимане. Или ако снимаш – плащаш от 10 до 20, та и до 40 лева, зависи къде си попаднал. Или въобще не можеш да снимаш! Според кой точно закон е забранено, никой не знае. Някъде ми се сопват, че се вреди на иконите. Когато отговоря, че потъмняването им се дължи на свещите и дима, млъкват. Или им хрумва репликата, че това е техният дом и не може. Кратко и ясно.
В Павликени преди време посетих музея. През зимата там температурите са минусови. Няма отопление. Няма и туристи. Реших да снимам църквата, при това – отдалеч, от входната врата на двора.
Трима разярени служители на Бога скочиха срещу ми с викове: Кой съм? Какво правя? И защо снимам без позволението им?! Единият ме попита дали няма да реагирам, ако той дойде и снима, примерно, Радиото?! Няма, отговорих. То не е мое, а е обществена сграда, служеща на всички. Каквито са и църквите за нас, миряните...
Не зная на какво се дължи това усещане за частна собствнесот върху имоти, които са градени от нашите предци. Моите, вашите, на всички ни. Нашите прародите са съграждали училищата, читалищата, църквите, манастирите. И не разбирам защо в едните сгради може, а в светата обител български турист не може да снима?! Той не краде, не безчинства, не хули, не светотатства, не влиза с неприлично облекло. А пали свещичка, моли се, общува с Господа - тихо, мълчаливо, с душата си. И не му е необходим посредник, смятащ се за властелин на храма...
Всъщност, може ли някой да отговори - кой закон забранява снимането в църкви и манастири? И как един журналист, примерно, би могъл да помогне в събирането на средства за раставрация и ремонти, ако не заснеме течовете, пукнатините, рушенето, занемарата?! Аз поне не зная подобна кампания да е започвала от представителите на Българската православна църква. При цялото ми уважение към стореното от нея през вековете...
Към кой век да адаптирам обобщението си? За архаични неатрактивни беседи. Отегчени екскурзоводи. Затворени в почивните дни национални музеи. Неотоплени и лъхащи на плесен сгради. Скучни експозиции. Ненаказвана вандалщина. Нерегламентирани забрани за снимане. Чиновническо отношение и бездушие към негово величество туриста. И обслужване под всякаква критика!
Докога?
/този репортаж бе поместен преди време в притурката на в."Стандарт" - "На път"/
Стана ясна причината за жестокото убийст...
Пътят към Беларус е закрит
Историческата и агиографска измама „Кири...
Пътят към Беларус е закрит
Историческата и агиографска измама „Кири...
Следващ постинг
Предишен постинг
Миналата година, една Сърбия, доста по малка от нас, която води до скоро война имаше почти същите ако не и по-големи приходи от туризъм
цитирай
2.
анонимен -
БЯЛА
03.02.2010 21:29
03.02.2010 21:29
Явно не си бил в Копривщица,на връх Великден в църквата св.Никола.Всичко прочетено ми се струпа наведнъж,а тази църква е уникална..
цитирайно вярно, за съжаление. Обикаляла съм ного в България и НИКЪДЕ не намерих нормално отношение към туристите.
цитирайвсичко започва от обикновения човек, от неговото съзнание и върви нагоре та чак до управляващите, а ние сме склонни само по тях да плюем, а нали като ги избираме те са хора, живяли между нас, макар и да не им е същата чергата. Трябва ли да има заповеди от горе, за да може един екскурзовод да си върши добре работата?
За съжаление трябва, защото в много глави има само бръммари. Поздрави за точния поглед и заключения.Снимките са чудесни.
цитирайЗа съжаление трябва, защото в много глави има само бръммари. Поздрави за точния поглед и заключения.Снимките са чудесни.
Тъжно и вярно за съжаление!
Но има и изключения. В Мавзолея-костница
"Св. Георги Победоносец" в Плевен, човекът който се грижеше за него ни разходи, бивайки ни екскурзовод по всички правила, макар че бях само аз с две момичета. След увлекателния разказ и обиколката отвътре и отвън дори предложи и ни снима вътре в храма.
Но общо взето на повечето места съм снимала със страх да не ме подгонят, а аз не го правя с комерсиални цели. Най-много да направя реклама чрез споделената си емоция в интернет.
За съжаление обикновените църкви също затварят в 17 , 17.30 часа и ни лишават от възможността да запалим свещ и да се помолим.
цитирайНо има и изключения. В Мавзолея-костница
"Св. Георги Победоносец" в Плевен, човекът който се грижеше за него ни разходи, бивайки ни екскурзовод по всички правила, макар че бях само аз с две момичета. След увлекателния разказ и обиколката отвътре и отвън дори предложи и ни снима вътре в храма.
Но общо взето на повечето места съм снимала със страх да не ме подгонят, а аз не го правя с комерсиални цели. Най-много да направя реклама чрез споделената си емоция в интернет.
За съжаление обикновените църкви също затварят в 17 , 17.30 часа и ни лишават от възможността да запалим свещ и да се помолим.
Особено за хората, които трябва да се погрижат за туристическите ни обекти! Имах възможността да посетя доста катедрали в Белгия, Германия и Франция, и за мое учедване никъде, ама никъде не ни забраниха да снимаме, с изключение на една в град Брюж - Белгия! Представете си, дори ни разрешиха да снимаме Мона Лиза в Лувъра!!!!!!!! Имаше жена, която учтиво следеше само всеки желаещ да запечата тази забележителна творба!!!! Уникално вежливо отношение, въпреки наплива!!!
Дали ще стане така и у нас? Дано!!!!!!!!!!!
цитирайДали ще стане така и у нас? Дано!!!!!!!!!!!
Е, нямам думи!
Нагласите на хората в тази страна са традиция, която има да се изменя поне още 50 години в следствие на тясното общуване с останалите европейски народи. Живеем в глобален свят - рано или късно ще се случи, дано обаче не е прекалено късно за културата и културно-историческото ни наследство!
Венсеремос!
:)
цитирайНагласите на хората в тази страна са традиция, която има да се изменя поне още 50 години в следствие на тясното общуване с останалите европейски народи. Живеем в глобален свят - рано или късно ще се случи, дано обаче не е прекалено късно за културата и културно-историческото ни наследство!
Венсеремос!
:)
Направо си раздрусал туризма, но наистина това в бг не е туристическо обслужване! И аз съм си патила доста от грубите, недодялани служители. Но относно снимките на вътрешноста на църквите... не знам, но примерно в катедралите /извън бг/ е забранено да се снима и има доста пазачи. Може би защото има доста брошури, картички, даже цели книжки, които продавайки се носят печалба и се използват за поддръжка на тези храмове. Понарушихме забраната/ с мнооого внимание/ в Сарагоса, но катедралата беше уникална! С изключена светкавица и никакво време за нагласяне, снимките не станаха много сполучливи, но са си за мое ползване, а не за някаква изгода, печалба. Аз картички пак си купих, но си имаше кътчета в кадедралата, които под различен ъгъл от предлаганото ми се виждаха по красиви и царствени.
цитирайи вярно!
Поздравления!
цитирайПоздравления!
10.
amenda -
Хареса ми разходката ти, благодаря ...
05.04.2010 01:57
05.04.2010 01:57
Хареса ми разходката ти, благодаря ти. Размисли ме, разбира се... Поздравления!
цитирайВсичко това ми се е случвало и на мен! Дори ми се е случвало екскурзовода да знае по-малко от даден турист. Не искам да споменавам къде е, за да не всявам интриги, но посетителя направо вкара в миша дупка екскурзовода. За мен е недопустимо човек на който това му е работата по цял ден да не е подготвен.
Разбира се обаче ми се е случвало екскурзоводите и обслужването да са на наистина ниво за пример, тук ще дам пример с жената гид в църквата “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в с. Добърско.
цитирайРазбира се обаче ми се е случвало екскурзоводите и обслужването да са на наистина ниво за пример, тук ще дам пример с жената гид в църквата “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в с. Добърско.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.