Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2009 22:24 - КЛАДАРА, РЕЗОВСКА, СЛИВАРОВО И ОЩЕ НЕЩО...
Автор: rumst Категория: Туризъм   
Прочетен: 33067 Коментари: 36 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

  Имал някога един мъж много биволи. Не щеш ли, един от  тях ослепял. Чудил се човекът какво да го прави и накрая го пуснал на свобода. Сам да си търси прехраната. Защото, впрегнат за каруцата, вече не можел и работа да върши. Така и станало. Появил се обаче биволът след два дни, погледнал го стопанинът му и – що да види!? Биволът прогледнал! Намирал си храната, зобта пред себе си…Но пак ослепял. Пак го пуснал на свобода, и пак всичко се повторило. И трети път, и четвърти…Решил селянинът да проследи животното, за да разбере къде ходи и какво му помага да прогледне.И така, лека-полека, след него, стигнали до голяма скала, под която извирала вода. Пийвал биволът от нея и – проглеждал!

      Това е легендата за аязмото, за лековитата вода на “Индипасха”. И до днес тази скала съществува, в местността, носеща същото име. А живелите през хилядолетията са запазили спомена за тайнствеността  и животворността на тази местност, намираща се в близост до странджанското село Сливарово. 
image
Тук всяка година, в първата седмица след Великден, има панаир – своеобразен знак, че наследеното не е забравено…

   Сливарово пък е едно от най-малките населени места в България. 12 са регистрираните му жители, почти всички – пенсионери. Уникалността му обаче е в друго. На границата с Турция, то е единственото, което се намира отвъд телените ни заграждения. 
image
За да влезеш в него, преминаваш през гранична проверка, през показване на личната карта. И оттам, през кльона, право в селото, в чийто южен край е граничната р.Резовска – държавната ни граница. 
image
Село – в своеобразна ничия земя…

    Впрочем, на това си местоположение Сливарово е от около 200 години. В турските документи съществува под името Кладара. Но наченки на живот в този регион има от поне две хилядолетия. Защото на Индипасха жертвоприношения са извършвали траките. Там са се кланяли на боговете и са гадаели за бъдещето си. Оставили са наоколо множество изсечени по скалите соларни кръгове, могилни некрополи, монети, предмети от бита, белези, че тук някъде се е добивало злато, медна и желязна руда… И вероятно са предсказали по-сетнешното си падане под римско владичество.От което пък са останали участъци от римски пътища и руини от крепости.

    Да. От историята знаем, че римляните добре са строили – сгради, бани, канализации, пътни артерии. И едва ли е тяхно дело 12 километровата отсечка, отбиваща се от пътя Царево-Малко Търново. Този маршрут, водещ към днешното Сливарово, е кошмар. Дупка до дупка, разнебитен, направен сякаш за да тества високопроходимите съвременни автомобили. От около 200 години насам това селце е на днешното си местоположение – край едно от второстепенните била на Странджа, наричано и “Сливаровско”, и Малкотърновско било”. Тук през вековете жителите са строили много параклиси. 
image
Из красивата околност са били седем, днес в добро състояние са 4 – посветени на Св.Георги, Св.Богородица, Св.Мина, Св.Панталеймон…
image

     Впрочем, и църквата/ от 19-и век/ в Сливарово носи името “Св.Панталеймон”, смятан за покровител на селото.
image
image

В деня на Св.Панталеймон, 9-и август, е празникът на селото. В незавидно състояние е камбанарията на храма, чиито дървени руини стърчат тревожно, встрани от сградата. На един от клоните на стара круша е окачена камбана. 
image
При необходимост я бие Мара Жекова, кметски наместник. 
image
Просто няма кой друг – жителите са едва 12, все възрастни хора.

     Пред една от уникалните като архитектура къщи, повече от 100 годишна, срещам най-възрастния в Сливарово – дядо Вълчо. 
image
Той е на 91г., казват ми, че не чува. Навеждам се към него, питам го нещо, а той силно извиква: “Глух съм и съм кьорав. Добре съм, хляба си го изяждам, ама краката ме болят и не мога да вървя. Тук живяхме и тука ще умреме!…”. След краткия ни разговор, той, подкрепян от снаха си, изкачва бавно дървените стъпала на дома си. 
image
И ме оставя в размисли за мястото, на което се е родил и което обича - Узунбуджак, някогашна махала. Дядо Вълчо едва ли е предполагал, че тя ще бъде днешния  биосферен резерват.

     Всъщност, в този заключен за света регион, освен резервата “Узунбуджак”, съществува и защитената местност “Руденово”, в което е съхранена така нар.”кавказка боровинка”, зеленика/цветето-символ на Странджа/, благун, горун, пирен, видрица и т.н., все редки растителни видове….
image

image

image

    Някои от тях могат да се видят по екопътеката, очертана по проект на Сдружение “Индипасха”. 
image
То е създадено от деца, внуци и правнуци на изселените през 1951г. жители. Едничката им цел е - Сливарово отново да се появи на картата на България. А това, разбира се, може да стане само с развитието на туризма и отварянето към света. Нищо, че все още селото е отвъд телените заграждения…

   А там, отвъд тях, се извива новия туристически маршрут. 
image
В продължение на повече от 3 часа вървя срещу течението, към извора на Резовска. 
image
Прескачам камъни, провирам се през зеленина, спирам над чудесни за съзерцание места. Чувствам се като малко дете, на което са му позволили да прави каквото си иска. А аз искам да гледам до насита…
image
image
Още повече, че тук съществуват и други маршрути. Единият се нарича “поклоннически” и води до пещерата-светилище “Св.Марина”. До самата граница е и е смятано за най-голямото светилище на Св.Марина  в Югоизточна Тракия. И за него съществуват легенди, свързани с тази, най-почитана в региона, светица. До преди 55г. тук, на така нар.”Илефтерски празник” , редовно са идвали много хора. Защото е бил празник за обединяване на живеещите, празник и на ергените и момите.

      Някога те са се събирали и на мегдана. Напивали са  си водата, дарявали са си цвете-знак за обич. Цветя и редки растителни видове има навсякъде. 
image
image

Вода за пиене обаче няма. Тази от ръждясалите тръби е негодна. За пиене става единствено от двете чешми край реката. 
image
Своеобразно връщане към архаиката на миналото. Към него принадлежи и поизбледняла паметна плоча, поставена върху фасадата на кметството. Прочитам я внимателно, защото ми звучи почти непознато фразата “смъртна дружина”. 
image
Но тук е съхранен споменът за хората от всички отряди, чети, формирования, които са действали по време на Илинденско-Преображенското въстание/1903г./ “Мъжете, които са се записали в “смъртните дружини”, са били с ясното съзнание, че са обречени”, пояснява ми Катя Иванова, “връзки с обществеността” на община Малко Търново. “Били са наясно, че отиват на смърт. Което се е и случило. Тези, които не са загинали, са вкарани в турски зандани и там са намерили смъртта си…”

     Това е познатата част от героиката на времето, в което свой дял има и Сливарово в онзи значим период от нашата история. В по-непознатата му част все още са наследствата от траките. Знайно е, че в региона има безброй надгробни могили, светилища, соларни кръгове, езически обичаи, най-значимият от които е нестинарството. “Първите нестинарски игри са започнали в нашето землище - в местността “Влахов дол”, казва ми кметицата Мара Жекова. 
image
А аз се замислям и за една легенда от времето на турското робство.

    Насочили се към селището турски войски, еничари тук да събират. Разбрали жителите, скрили в една пещера младите мъже и мъжките рожби.  Повъртели се турците цяла седмица и никой не намерили. Тогава, един от тях се загледал в завързано малко кученце. Отвързал го той, с надеждата, че ще го заведе до господаря си. Така и станало. Хванали нашествениците скрилите се мъже, изкарали ги на хорището/така наричали мегдана/, избили ги и от телата им направили клада, която запалили...

     Оттогава нарекли селото Кладара. Това е старото име на Сливарово. Името, което днешните жители се стремят да възвърнат. А покрай него и самочувствието му върху картата на България. Село, което все още е единственото, отвъд телените заграждения. Сякаш в ничия земя…
image

 



Тагове:   още,


Гласувай:
14



1. esen - Невероятен разказвач си!
03.02.2009 22:55
Прочетох с огромен интерес и се насладих на прекрасните снимки!
С нетърпение очаквам следващите ти репортажи от тези толкова български, но недостъпни за всеки места!
Благодаря ти!:)
цитирай
2. evelin - *
03.02.2009 23:17
Зърнах те... Търчейки през тучните ливади... :)

Чудесно преживяване! Благодаря... :)
цитирай
3. mmmmmmmmm - Прекрасен пост!:)
04.02.2009 09:02
Българска красота!:)
Дядото с агънцето прилича на моя дядо.И той беше на тази възраст....
цитирай
4. ontheroadwithtv - Страхотен разказ!!!
04.02.2009 09:31
Много загадъчно място.Невероятно чувство изпитах,докато четох.Пренесох се в друго време на друго място.Заплени ме "Индипасха".
Благодаря ти!
цитирай
5. zulu - Майсторски разказано!!!!
04.02.2009 09:48
Индипасха и района съм ги набелязала като задължителен маршрут за това лято!!!!
Поздрави!! :)))
цитирай
6. rumst - Е, нищо не ми остава,
04.02.2009 10:16
освен и аз да ви благодаря! Радвам се, че харесахте това скрито и затънтено място в пределите на непознатата България. Пожелавам ви да отидете, когато можете, и да му се възхитите...
цитирай
7. tini4 - Много вълнуващо, rumst!
04.02.2009 14:58
Нямах представа, че съществува такова място... Не е хубаво, че не сме запознати с България! Но пък е чудесно, че хора като теб ни докосват до тези места! Благодаря за постинга... и пожеланието...
цитирай
8. sofiya - Хубав...
04.02.2009 15:40
...топъл, красив и човешки постинг, браво! Ти си Колумб на малките красиви кътчета и усещания....
цитирай
9. rumst - Благодаря ви...
04.02.2009 20:48
не ме хвалете толкова, че ще започнат да ми завиждат..:) Радвам се, че съм ви "завел" на такава разходка..и ви е харесала.
цитирай
10. zooro - браво
04.02.2009 21:54
чудесен разказ
цитирай
11. rumst - Благодаря
04.02.2009 22:11
за оценката!
цитирай
12. rumst - Благодаря ти,
05.02.2009 10:24
Мълчаливке! Радвам се, че си го прочела и ти е харесал
цитирай
13. anastasiia - "Влязох" в легендата и...
05.02.2009 19:25
се оставих...да ме водиш... През скали, животворни извори, красиви местности, параклиси, светилища, нестинарски землища...
Истински празник за сетивата ми, мислите ми, усещанията ми!..:) Досущ като любопитно дете, пред което се разкриват нови и нови красиви гледки, обвити в приказност... А всъщност - съвсем реални и истински!...
И да си призная, въобще не ми се излизаше от легендата-приказка... :)
Благодаря ти...
цитирай
14. rumst - Ася, благодаря ти
05.02.2009 19:53
за влизането в легендата-приказка. Хубаво си го казала, стой си там, и на мен ми е приятно - за оригиналната оценка...
цитирай
15. анонимен - Засърбяха ме ходилата,хвана ме мерака за ходене.
05.02.2009 22:22
Човече,браво!Прекрасен текст,прекрасни снимки.Аз също се считам за голям скиталец,но едва от скоро имам цифрово апаратче.Колко неща съм изпуснал да документирам...А такива места има дори не толкова далече,просто под носа ни.
цитирай
16. rumst - Така е,
05.02.2009 22:42
приятелю! И аз се опитвам да наваксвам със снимки. Цифрово имам от 4 години и сега снимам накъдето се обърна, плюс всичко що се движи наоколо...Благодаря за прочита и чувството ви за хумор...Р
цитирай
17. yuliya2006 - ВЪЛШЕБНИК СИ, ПРОСТО ВЪЛШЕБНИК И ...
05.02.2009 23:26
ВЪЛШЕБНИК СИ, ПРОСТО ВЪЛШЕБНИК И ЕТО ПРЕД НАС ЕДИН СВЯТ ... КРАСИВ, МЪДЪР И НЕ ГО ЗАБРАВЯШ И БЛАГОДАРЯ !
ВЕЧЕ ТВОЙ ФЕН ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
18. rumst - Благодаря ти, Джу
05.02.2009 23:32
Аз винаги съм искал да пиша така - като прочетеш един текст, да ти остане информация и усещане, че си бил там с автора. Благодаря ти пак - за усещането...
цитирай
19. glarus - Каквото и да кажа
06.02.2009 11:11
няма да е по - върховно от волността на откритието - че си се почувстваш като дете, на което всичко му е позволено - защото знам усещането от споделеното какво е!
Харесва ми това, уверявам те, че не всеки може да го постигне, но пък никой не може да ти го отнеме...
Бях с теб по тези места :)))))
цитирай
20. rumst - Благодаря ти,
06.02.2009 11:19
че беше с мен, приятно ми е...
цитирай
21. izvorche - Възхитително!!!
07.02.2009 16:48
Това е урок за душата, очите и националното чувство. Илюстрирано е с усет, коментарите са истинска съкровищница на легенди. И се долавя с каква обич е писано.

Поздравявам те!
цитирай
22. rumst - Благодаря ти,
07.02.2009 18:47
Изворче! Сгря ми душата с тази оценка!
цитирай
23. kleopatrasv - Невероятен си !
08.02.2009 00:26
Увлекателен и завладяващ пост !Поздравления !
цитирай
24. timmyd - Отново чуден
08.02.2009 10:16
постинг си сътворил:) Благодаря.
цитирай
25. rumst - Благодаря Ви!
08.02.2009 10:52
Радвам се, че го харесвате, приятели!
цитирай
26. анонимен - За мен ти си един човек с богата душевност!
16.02.2009 00:35
С много нежна душа и обичлив, въпреки че си мъж,
си по-фин и от някои жени в блога, които са мъжкарани и бабаитки. Който обича природата и обикаля такива места, изоставени, но пълни с красота,
прави снимки и репортажи, е просто ангел - една чиста душа, която се обогатява още повече, пак от същата тази природа, защото няма по-голяма красота и по-добър художник от природата!
Бъди благословен с начинанието си, Румс!
Благодаря за красотата ,с която ни даряваш!
Отговорите ти на коментарите, също издават едно добро възпитание, една култура на поведение, която за съжаление, липсва на много мъже в блога.
Скарлет О' Хара
цитирай
27. rumst - Благодаря ти, Скарлет...
16.02.2009 22:27
То това май е най-важното - да се уважаваме. Защото, когато уважаваш хората около себе си, имам предвид и тези в блога , с които общуваме...Тогава се и себеуважаваме...
Радвам се, че възприемаш постингите ми за толкова красиви. Писал съм ги, за да покажа някое непознато, но пълно с история и красота местенце..., опитал съм се да ги направя интересни за четене..и дано да съм успял. Благодаря ти още веднъж...
цитирай
28. injnina - Завладяващо
18.02.2009 18:08
повествование с илюстрации, чрез които неусетно , на един дъх се възприема това специално място!!!
Поздрави! Радвам се, че те открих!
цитирай
29. анонимен - случайно попаднах
17.05.2009 21:21
Красиво пишаш,увлекателно.И снимките разказват,чак ти се приисква да си стегнеш багажа.Давай още.
цитирай
30. анонимен - Леле
28.06.2009 02:27
98г служих там какви времена бяха ехх
цитирай
31. анонимен - Потомка
01.07.2009 12:32
Целият род на майка ми е от Сливарово (Кладара), а баба ми още живее там. Ако имате възможност отидете и вижте. Огромна красота, сякаш се пренасяш векове назад във времето, а храната там е по-вкусна от колкото където и да било другаде!
цитирай
32. bizcocho - :) Ще отида!
25.02.2010 22:17
:) Ще отида!
цитирай
33. lambo - Розово-червеното цвете с петна по долната устна
18.01.2011 21:42
е орхидеята Orchis papilionacea ( Пеперудоцветен салеп )
Можеш ли да ми пратиш снимки от нея и от други редки растения там
цитирай
34. ivailohr - "Ничия земя"?!
22.12.2011 13:11
Интересен разказ, но не мога да се съглася с понятието "ничия земя", което от няколко години бе пуснато в употреба за територията между телените заграждения (кльона) и самата държавна граница (бразда или в случая със Сливарово - река). Откъде накъде това ще е "ничия земя"?! Това си е наша, българска, родна земя до последния метър - до браздата или в случая до реката.
цитирай
35. doza - В днешно време жителите на селото ...
05.11.2012 00:32
В днешно време жителите на селото вече са 8. Има и нова камбанария на храма жалко че не мога да ви покажа снимката. Е селото си е на българска земя поне аз от кат се помня. Миналата година разкриха и римската крепост край село.Жал ме е за това село което изчезва малко по малко къщите се рушат една след друга.Тук са живели моите предци.
цитирай
36. doza - Това е моето село тук са живели моите ...
05.11.2012 00:36
Това е моето село тук са живели моите предци.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rumst
Категория: Туризъм
Прочетен: 354323
Постинги: 18
Коментари: 274
Гласове: 5446
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031