Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.01.2009 21:19 - ЧУДЕСАТА НА МАДЖАРОВО
Автор: rumst Категория: Туризъм   
Прочетен: 19581 Коментари: 15 Гласове:
9

Последна промяна: 06.01.2009 20:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

    Пътека на слънцето. Скали. В тях – изсечена възможност да вървиш напред. Край беседки. Чешми. Места за отдих и чеверме. И паркинг -  в който да се озовеш на палатка за няколко дни…

    Пътеката с романтично име наистина съществува. Преходът по нея трае около десет минути. В които от гр.Маджарово можеш да се озовеш до р.Арда, наричана някога от траките “Бяла река”. 

image
И те са се любували на природата. Защото тя е решила на това място, милиони години назад, да изригне вулкан. 
image
Бликнал е от недрата на съществувалото тук море. И със събуждането си е сътворил красиви околни скали, криещи огромно богатство от разнообразие на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Ахати, аметисти, ясписи, коралити, оникс, кварц – в различни комбинации и пропорции са влезли помежду си, потърсили са съприкосновение и уют в общуването си. И са останали до ден-днешен тук. В околностите на Маджарово. 

image

image
Независимо дали става дума за пътеките покрай висящите отгоре скали или за тънката брегова линия на реката, виеща се надолу, към язовира, носещ и името на Ивайловград.  Проблясващи цветове на красиви камъчета можеш да срещнеш навсякъде. И рискуваш да си останеш загледан все надолу. В тръпката и красотата.

   Разбира се, в историята на селището през 20-и век, наличието на това природно богатство е предопределило развитието му като рудодобивен център. Преустановена е тази дейност преди 15-на години, а това е пък и основната причина населението да се стопи – от близо 3000, до днешните 750 жители на града. Впрочем, Маджарово въобще си е една от най-малките общини в страната. И сигурно е най-рядко населената – със своите 7 души на квадратен километър. В пределите й, в 20 населени места и града-административен център, има общо 2000 души. А в някои от селцата семействата са по 2-3!

    Почти всеки обаче познава добре историята на региона. И знае, че

 Някъде до с.Долно черковище, пак по поречието на Арда, е скрито съкровище. Легендарният поп Мартин, застанал начело на бунтовнически отряд, е откраднал от турски конвой част от данъците, събирани из империята и пътуващи към Одрин и Цариград. Направил го е изненадващо добре и е укрил в околността ограбеното. Казват, че го е заровил в някаква дупка, възможно е било и да е пещера, пак там, в близост до посоченото село. Твърди се също, че има вероятност съкровището да е в местността “Окопа”, известна с това, че там е открито първото раннохристиянско светилище, обитавано и от древните траки. По-късно на същото място е построена и първата раннохристиянска църква в Родопите. В този смисъл, археолози и историци са си свършили добре работата по изследването на руините. Но може само да гадаем - дали днешни иманяри или нявгашни разбойници не са открили златото на поп Мартин?… Не са се похвалили. И са оставили жива легендата.

    Когато са загивали тракийски войни или пък е умирал виден тракиец, в скалите са издълбавани дупки, в които близките поставяли душите на отишлите си от този свят. 
image
Вярвали са в Хадес, богът на подземното царство. Вярвали са, че през тази ниша, своеобразна врата към вечната обител, душата е искала най-лесно да отиде там, където й е мястото. Огромна скала с такива ниши е оцеляла във времето. Наричат я “Кован кая”. От турско време е името й и означава – пчелен кошер. Защото наподобява точно това, погледната отдалеч. Недалеч от Маджарово.

     Някога египетският лешояд бил черен на цвят. А се случило така, че друга граблива птица, орелът, похитил Мохамед. Литнала тя с него, но лешоядът го зърнал, и се притекъл на помощ на Пророка. Заради което, в знак на благодарност, Аллах променил цветът на египетския лешояд. Направил го оттогава бял…Това е друга легенда, която витае над земите на отдавна изгасналия вулкан. 

image

image
И може би, като продължение на легендата, Всевишния е изпратил да гнездят по поречието на Арда лешояди. Оцеляли са тук, кръжат и до днес отгоре, над околните скали. Покрай популярния белоглав се срещат  291 вида птици, при положение че общо в България са към 300! Като 22 от тях са от семейството, наричано “грабливи”. Всъщност, повечето от редките и животни, и растения, отдавна са влезли в Червената книга за опазването им. И вероятно заради цялото това биоразнообразие, един от двата Природозащитни центъра в България е именно тук. Над града, носещ името на своя бранител през 1913г. – Димитър Маджаров.

image

     Тогава около 20 хиляди българи, бежанци от Беломорска Тракия, са били прогонени от родните си места. Било е след края на Балканската и Междусъюзническата войни. Потърсили са спасение и път към Родината, тук, при тогавашното селище Ятаджик. Огромни колони, дълги повече от 7 км, са се извили около чистите и топли води на Арда. Но ги очаквал в засада турски башибозук – изнасилвания, кланета, грабежи, убийства…Около 2000 жени и деца са загинали, било от сеч, било от удавяне. Спасението на останалите се дължи на безпримерната храброст на войводите Димитър Маджаров и Руси Славов, увлекли след себе си стотици други защитници на род и родина…

      Това обаче не е легенда. А тъжен спомен, който също витае тук, в близост до кръжащите наоколо лешояди. В знак на признателност, градът е наречен на спасителя си, а паметта на загиналите се тачи пред красивия Пантеон, вечно обгърнат с цветя. image


image

В близост до него се издига и малка, на красива църква. В която можеш запалиш свещичка, да се помолиш, да пообщуваш с Бога или просто да помълчиш.

     Странна тишина се е настанила и на друго място, в другата посока за влизане в Маджарово. 12 км от града, в землището на с.Долни главанак, точно на шосето стърчи невзрачна табела. Указва къде е мястото на така нар.”Кромлех”. С това наименование се обозначават големи каменни блокове, ограждащи пространство с овална форма. Най-популярният паметник от този вид е Стоунхендж във Великобритания. Българският му вариант е в региона на Маджарово. Пешеходна пътека от около 500 метра, обозначена със знаци води право натам. Към върха, където древните траки вероятно са извършвали важни за тях жертвоприношения или ритуали. Стъпвам на вековната скала, оградена с побити наоколо камъни. 
image

image

Открити са преди 7г. от наши археолози, намерили тук  части от глинени съдове, метални предмети и две по-малки, така нар.съоръжения, в близост до този незнаен връх. Чувствам се неразбираемо за самия мен, потънал съм в опит да разгадая какво ли е било усещането на пророкуващ жрец или на притихнал в съдбоносните му думи войн. На онова племе, което се е наслаждавало оттук на цялата невероятно красива околност. Защото от Кромлех се открива гледка в дълбочина. Към света. Или към света в себе си…

image

    Всъщност, пътят натам, като част от света на Маджарово, е единият от няколкото туристически маршрута. Другият води до Тракийските гробници и връх “Окопа”, където пазят тайните си руини на стара тракийска крепост от 4-3-о хилядолетие пр.н.е. Третият маршрут пък води до местността “Глухите камъни”, също осеян с изсечени ниши. Това е в землището на Еврен, селце, предлагащо риболовен туризъм, разходки из гората, събиране на диворастящи гъби и билки, среща и със стари традиции и занаяти – тъкачество, плетачество, обработка на овча вълна, опитване на вкусно месо, мляко, мед… Има и по-нова примамка за разпалване на въображението ми – към неизвестната тракийска скална гробница в местността “Фурнаджика” край с.Горно поле. Там пък се намира и вероятно най-старият скален релеф, известен в България. Представлява две човешки фигурки с вдигнати ръце, датиран е към 6-5-о хилядолетие пр.Хр.! ..В м.”Хисаря” пък разходката носи среща  с параклиса “Св.св.Кирил и Методий”, в близост до който съществува извор с лековита вода. Легендите сочат, че е позната в целия регион. В който се разказва и за Момина скала. 
image

И тя се извисява над Маджарово, а името й се дължи на спомен, че с хвърлянето си отгоре красива девойка е опазила от посегателство честта и достойнството си.

     Но си мисля, че попаднеш ли в региона на малката община, по поречието на Арда, си оставаш завинаги с невероятен спомен. Защото среща тук са си дали волни лешояди, гробници и могили, крепости, скъпоценни камъни, спокойни води, красива природа, предания и легенди. С чиято притегателна сила се усещам и аз. Независимо дали съм извървял или пак ще извървя Пътеката на слънцето. Тук, в Маджарово.

 

image





Тагове:   Маджарово,


Гласувай:
9
0



1. evelin - *
02.01.2009 16:14
"Пътека на слънцето. Скали. В тях – изсечена възможност да вървиш напред..."

* Дори и да няма... ти я "изсичаш"! Живописен си...
цитирай
2. anastasiia - Знаеш ли,
02.01.2009 18:41
почувствах се по подобен начин, преди два месеца, когато посетих Перперикон... Вървях по древните пътеки и долавях с всичките си сетива Тайнството... Долавях енергията, необикновеността, която витаеше наоколо...
И...тази притегателна сила, която ме привлича да отида отново там...
Сега поех по "пътеката с романтично име", за да приема още красота и тайнства в себе си... Красотата, съдържаща в себе си частички предания, легенди... Частички уют от съприкосновението между скали, крепости, камъни и една спокойна река... Частички хармония, която ме завладя след прочита на това, което си написал...
Благодаря ти за чудесата...
цитирай
3. rumst - Благодаря ви!
02.01.2009 19:26
Надявам се, че наистина ви харесват толкова много тия постинги...Към този се опитах да поставя още няколко снимки - за тракийските ниши...но не успях. Ще пробвам пак, та дано да стане още по-вълнуваща разходката. Сред чудесата...Впрочем, това е моето любимо кътче в България. Думите ми са слаби, за да го описвам...
цитирай
4. monna - Красота и Енергия!
06.01.2009 13:54
Древно и вселенско, зареждащо!
Поздрав!
цитирай
5. timmyd - И аз благодаря за разходката!
16.01.2009 09:41
Много ми хареса. И въпреки че е трудно да се описва усещането при такива места, частица от тях чрез теб достигна и нас.
цитирай
6. yuliya2006 - СТРАННО НЕЩО Е ЖИВОТА И НЕВЕДОМИ СА ...
07.02.2009 20:39
СТРАННО НЕЩО Е ЖИВОТА И НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА В НЕГО...
ЧЕТА ПОСТИНГА И НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ КАК ЖИВОТА ОПЛИТА И РАЗПЛИТА СЪДБИТЕ
МОЯ ДЯДО Е ОТ ТЕЗИ БЕЖАНЦИ, ЗА КОЙТО СЕ ГОВОРИ В ПОСТИНГА
НЕГОВИТЕ РОДИТЕЛИ СА СЕ ЗАСЕЛЕЛИ В ЕДНО ПРИКАЗНО СЕЛО, БЛИЗО ДО ПЛОВДИВ
ТАМ НАЙ-ГОЛЕМИЯ РОД ОТ ПРЕСЕЛНИЦИТЕ БИЛ МАДЖАРОВИ... СЛЕД ВРЕМЕ СТАНАЛИ ЕДНИ ОТ НАЙ-БОГАТИТЕ НА ЗЕМЯ ДО НАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА 1949
НАСЛЕДНИЦИТЕ ИМ ДНЕС ЖИВЕЯТ В ГРАДОВЕ КАТО ВАРНА, СОФИЯ, ПЛОВДИВ И СЪЩО СА МНОГО УСПЕЛИ ХОРА
НЯМАМ ДУМИ ДА ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ТОЗИ ПОСТИНГ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

цитирай
7. rumst - Странно нещо,
07.02.2009 20:46
наистина. Да докосна някого с този постинг, в такава посока - бежанска?! Радвам се...и ти благодаря и аз, Джул!
цитирай
8. анонимен - Обичайте България -
14.08.2009 18:27
Миналата седмица се върнах със семейството си от Маджарово..., а нямам търпение да отида пак през следващата лятна отпуска. Мисля, че всеки трябва да отиде и да види това почти непокътнато кътче на България, за да знае защо да се гордее и обича родината си. Иска ми се само, когато отида следващата година там, да не ми се налага 2 часа да правя оборка на плажа и да горя отпадъците на компанията, която се е "любувала" на прекрасната р. Арда преди нас. Време е българите да порастнат! Обичайте България, зада има хубави неща за които да говорим .......
цитирай
9. rumst - Съгласен съм,
21.08.2009 14:21
че трябва да си пазим природата, а и въобще да поддържаме чистотата навсякъде около нас...И се радвам, че и вие открихте това кътче. Великолепно е, нали?!
цитирай
10. анонимен - Посетете "Центъра на лешоядите"
30.10.2009 13:31
Вижте www.vulturecenter.com , едно приказно местенце.
цитирай
11. анонимен - obi4ai rodinata
15.11.2009 00:13
obi4am tova miasto pove4e ot vsi4ko
цитирай
12. анонимен - Липсва ми
13.12.2009 00:53
толкова ми липсва,че нямам думи .. за винаги остава в сърцето ми !
цитирай
13. irka66 - "...Пътеката на слънцето..." :)))
09.02.2010 09:15
Прекрасно си го казал! Наистина се усеща особена енергия, макар да не съм била никога там, но си обещавам да ида през лятото!
Благодаря за разходката!
цитирай
14. pluton911 - Кован кая (или Ковен кая)
26.04.2010 11:51
Oт турски:
kovan - кошер
kaya - скала
Та Кован кая - Кошерна скала, Пчелна скала. Малко уточнение, надявам се да не се сърдиш!
цитирай
15. ggt - Благодаря за подарените мигове!
13.11.2010 09:47
анонимен написа:
толкова ми липсва,че нямам думи .. за винаги остава в сърцето ми !

Споделям тези чувства - там премина детството ми.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rumst
Категория: Туризъм
Прочетен: 279693
Постинги: 18
Коментари: 274
Гласове: 5444
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930