На 136 км северно от София се намира едно красиво копие на храма на Рилския манастир. То отстои и на 100 км южно от гр. Видин и се намира в пределите на село Георги Дамяново, известно в миналото като Лопушна. Оттам идва и името на манастира – Лопушански. Според църковните канони обаче – и той, както и църквата му, носят името на светец – „Св.Йоан Кръстител”.
За да стигнете до Лопушанския манастир, ако тръгвате от столицата, трябва да извървите пътя през прохода Петрохан. Посоката после е Монтана, след което – към Чипровци. Ще преминете и през с. Георги Дамяново, а на 1.5 км от него се намира святото място. То е досами шосето, вдясно, където ще ви посрещне красива дърворезбована икона. От другата страна пътя си през хилядолетията следва р.Дългоделска Огоста. А мястото на долината й в тази част на България е известно като Западна Стара планина.
Точно на това място, през 12-и век, някогашните ни предци са построили манастир. Преданието за него сочи, че многократно е бил опустошаван, унищожаван, и после отново възкръсвал. Жесток удар е понесъл и след разгрома на Чипровското въстание/1688г./. Но красотата наоколо е съхранила спомена, че мястото е древна святиня. Припомнила го е на местните жители, които, в изблик на родолюбие, започнали през 50-те години на 19-и век отново да събират и кураж, и средства, за да го възстановят.
Лопушанският манастир е съхранил в неписаните си кондики вечно признание към имената на двама братя – и родни, и като монаси. Архимандрит Дионисий и Гедеон идват тук от Чипровския манастир и започват дейност/1850г./ по новото съграждане на опустялата обител. Потърсват изкусен майстор. И го намират в лицето на Лилчо, от с.Славине, Царибродско. Славата му в региона била свързана с възстановяването на над 40 църкви и манастири в тогавашна поробена България. Интересното е, че Дионисий и Гедеон го изпращат в Рилската света обител, за да направи макет на тамошния храм. Така и става. И когато той се връща, започва строежът на църквата “Св.Йоан Предтеча”, сиреч – започва и възстановяването на Лопушанския манастир.
Храмът е бил осветен през 1859г.. И наистина е чудесно копие на онзи, в пределите на Рила планина.
С 5 кубета, с 3 престола, с красив иконостас - дело на майстор Стойчо Фандъков, сътворил го през 1863г. А иконите в иконостаса, и въобще в храма, са дело на братята Светослав и Николай Доспевски.
И така, с тези имена, както и с подкрепата на тогавашното население на с.Лопушна, бива възроден един стар мъжки манастир, влизащ в диоцеза на Видинската епархия. Разбира се, като носител на духовност и знания, към него бързо е било приобщено местно килийно училище. Което от първоначалната идея да обучава деца, постепенно се е превърнало и в училище за свещеници.
Георги Дамяново, е разположено на 20 км югозападно от областния си център Монтана. А недалеч, на юг, се намира още едно живописно градче – Берковица. Там, през 1879-1881г. съдбата повелила Иван Вазов да бъде назначен за околийски съдия.. А преданието разказва, че поетичната му душа бързо е открила любимо за творене място. В котловината на Лопушна. И в манастира, където е започнал да пише романа си “Под игото”…
Впрочем, наоколо все още съществуват останките от 8 антични и късноантични крепости. Повечето от тях са наречени в региона градища – Лопушанското, Еловишкото, Черното, Горноцеровското и т.н. А историческите извори казват, че римският император Август е наредил да се добива злато сред пясъците на величествената природа.
260 метра е надморската височина край Лопушанския манастир. А климатът наоколо се слави като изключително благоприятен за лечението на белодробни заболявания, както и на двигателно-опорния апарат. Оприличаван е с този в Банкя, и като доказателство, местните хора изтъкват, че не случайно дълги години до манастира е съществувал пионерски лагер. Реките са пълни с риба, водата е бистра, въздухът – чист.
В двора на светата обител се намира четирилицевата аязмена чешма/ 1856г./, чиято светена вода извира на 3 км наблизо.
Пред храма пък се извисява огромна секвоя-гигантея, засадена в чест на раждането на някогашния престолонаследник Симеон Сакскобургготски.
Камбанария не е съграждана. Но петте използвани камбани, окачени на двора, са смятани от братството за исторически, като две от тях, най-големите, са донесени от храмовете на останалите под язовир села – Живовци и Калиманица
В ъгълчето на двора скромно стои малката църквичка “Рождество Богородично”, използвана за богослужение през зимните дни.. Така я и наричат – “зимна”. Но тя е известна и като Параклис-костница, тъй като в нея се съхраняват стотици кости, вероятно на местни жители, участници в Чипровското въстание.
В Лопушанския манастир, който е и паметник на културата с национално значение, може и да се преспи. Местата са 25, а 8-те стаи са с по 2,3 и 4 легла, като предлагат в гостоприемството си самостоятелни санитарни възли.
Заплащането, според игумена, архимандрит Йоан, е доброволно, не по тарифа, а кой колкото даде. Нарича го дарение или лепта, като важното е да се пречистиш, да се помолиш мълчаливо, да запалиш свещичка, да пообщуваш с Бога…
Наблизо, на 18 км, се намира и Чипровският манастир.
А обкръжението по пътищата на региона е вековно – букови гори, реки, потоци, чист въздух, красота…
Манастир " Света Троица" до Тъ...
Средновековният произход на името на сел...
По тези места има една особена магнетичност... Уж е спокойно и тихо..., а се чувства, долавя се благословеността, святостта...
Много красиви снимки, прекрасни гледки...А още по-вълнуващо е, че никога до сега не съм била по тези места...:)
Поздравявам те..., с усмивка...:)
Слънчев ден и много усмивки :)))