Преди много години кучето на един овчар се разболяло от непозната болест. И ослепяло. Чудил се той какво да го прави и накрая взел, че го хвърлил в дупката на една близка пещера. Но не щеш ли, то оцеляло, а понеже било женско и бременно, скоро се родили и малки кученца. И също били слепи. На скимтенето им започнали да откликват местните хора, които започнали да хвърлят през този отвор починалите от болести други животни. И така – от хиляди години на дъното на тази пещера живеят и се раждат все слепи кучета. Като до ден-днешен там никой не е влизал, а името, с която е позната в района, е Кучешката дупка...
Тази легенда се разказва в района на Искърското дефиле, в близост до с.Карлуково, което е в пределите на община Луковит, в която живеят общо около 23 000 души.
Луковит е административен център на община, включваща в състава си още 11 кметства, както и едно пълномощничество – малкото с.Пещене. „Градът ни се намира на 101 км от София, на 60 км от Ловеч, на 100 км от Троян, на 43 км от Плевен”, казва ми кметът Петър Нинчев и определя географското му местоположение като предпланинско, като място, от което започва подножието на Стара планина.
Всъщност, Луковит се намира на пътя София-Плевен-Русе и през центъра му всяко денонощие преминават около 7000 автомобила! На двадесетина метра от този непрекъснат поток, до читалището и църквата, преди две години бе издигнат новият хотел „Дипломат плаза”.
Освен че е вариант за преспиване в тематични стаи с наименования - „На седмото небе”, „Водното ниво”, „Звездната стая”, „Париж”, „Лондон” и т.н., той е и място, в което ще ви предложат информация за туризъм в региона и пакети за забавления.
„Предлагаме посещения в пещерата „Съевата дупка”, до Гложенския манастир, разходка с лодка по р.Златна Панега, скално катерене в региона, пейнтбол, забавления с моторна лодка, с водни ски, стрелбище, ферма за щрауси”, усмихва се управителят Катя Филипова. Според която Луковит и околностите му притежават една от най-дългите екопътеки в страната – тази по р.Златна Панега. Наричат я и „Геопътека, която се намира в пределите на така нар. Геопарк „Искър-Панега”.
Екопътеката започва на стотина метра, преди да се влезе в Луковит, ако пътувате от София към Плевен. Местността се казва „Калето”, защото наблизо се намират останките на римска стражева кула. Преданията говорят, че около тази крепост е съществувал цял град. Пътеката тръгва вляво от пътя, от паркинга до новия туристически информационен център. Дървените парапети ме водят покрай меандри, причудливи каменни образувания, по стъпала и мостчета, издигнати около спокойно виещата се р.Панега.
Пътеката е добре маркирана, изминава се за около 4-5 часа и е дълга 12 км.
По трасето й, пресичащо на много места реката, има изградени беседки и кътове за барбекю. Но атрактивността й се състои в това, че пресича и Искърското дефиле. А там, в района на Карлуково, ме очаква и среща с пещерата Проходна...
Пещерата Проходна е единствената в България, която е подходяща и за бънджи-скокове. Тя е емблемата на Геопарка, а местните жители я наричат също и „Очите”. Влизам през единия от двата й огромни входа и вървя през огромните прохладни зали.
Отгоре, някъде над мен, се прокрадва светлината на два процепа. На две големи очи.
Заставам под тях, с усещането, че отгоре ме наблюдава Господ. Светлина, прокрадваща се навътре, от която не можеш да откъснеш погледа си!
Феномен на Природата?! Или на Създателя, който и да е той....Чудесно си е свършил работата.
В близост до другият вход-изход на „Проходна-Очите” се намира Националният пещерен дом.. Вече е годен за туристическо гостоприемство, след дългия период на занемареност, а любителите на скалното катерене знаят, че там, където е кацнал, в канарите на Искърското дефиле, са скрити входовете и изкушенията на още около 400 пещери!
„Ние имаме и уникални скални манастири по поречието на Искър”, посочва ми околността заместник-кметът Атанас Граждански. „Седем са скалните манастири под бившата гара Карлуково. И сега работим по проект, за да кандидатстваме за финансиране по възстановяването им. Приличат на скалните манастири в с.Иваново, Русенско, съхранени са през вековете различни рисунки и смятаме, че това са били убежища за жители на региона през турското робство.”
Там, в дефилето на Искър, е гара Карлуково.
До нея се стига лесно. От Централна гара в столицата в посока към Червен бряг. И сигурното е, че постоянният ви спътник по време на пътуването ще бъде красивата природа, извайвала наоколо какви ли не прелестни гледки. Задължително обаче е да попаднете и в една уникална църква.
Тя се намира в двора на Държавната психиатрична болница, но от няколко години има свой самостоятелен вход, предназначен за идващите туристи. Църквата е построена през 1602г. и носи името „Св.Марина”. Предание казва, че е била построена в имението на местен владетел. Разбира се, по време на робството е било задължително да бъде вкопана в земята. Затова и изглежда ниска. Височината й е 4 метра, като 1.20 метра са долу, в ниското. Омаята идва от безброя и красотата на стенописите…
В местността „Бяло поле”, след Ябланица, на 20 км от Луковит, се намира „Жимекс”. Това е комплекс, предлагаш развлечението, наречено спортна стрелба. Две са стрелбищата, а дисциплините, в които можете да изпробвате точния си мерник, са трап и скийт. Т.е. стрелба по изстрелвани панички.
Впечатляващ е близкият каньон на р.Златна Панега, в местността „Котлен”, в който природата сякаш е изваяла един стадион.
От няколко години насам там гнездят две двойки орли, в съжителството на черни щъркели, бързолети, и какви ли не още птици. Има и импровизиран зоопарк...
А освен тях, всеки уважаващ себе си риболовец знае, че реката крие в подмолията си и огромно рибно богатство – пъстърва, щука, мряна клен…
Кой турист не намери нещо за себе си в непознатата община Луковит?!
25.12.2008 19:37
Поздрав!
09.01.2010 16:40