Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2008 20:52 - В ЖАРАВАТА НА НЕСТИНАРСТВОТО
Автор: rumst Категория: Туризъм   
Прочетен: 8000 Коментари: 11 Гласове:
4

Последна промяна: 01.01.2009 21:24


В лъките на р.Велека от стари времена се е сгушило китно селце. В него по турско време хората са успявали да укрият от турците хубавите си моми. Веднъж обаче, голям турски военачалник, минавайки по пътя към Малко Търново, успял, макар и по случайност, да попадне тук. И за беда – съзрял най-хубавата мома. Нуна. Поискал веднага да я отведе в харема си. Но срещнал отпор и предложение от нея. Ще бъде негова, ако той мине оттам, откъдето тя би могла. В противен случай, ще остави и нея, и селото на мира... Докачил се големецът на чест, и – речено-сторено. Събрала момата мъжете, наклали те огън пред къщата й, и пръснали жаравата. Нуна минала през огъня, турчинът – не. Опитал той, при това – с коня си, който, изплашен, го хвърлил на земята. Все пак, удържал на думата си, и оставил и Нуна, и селото на мира.... До ден-днешен тази легенда се разказва в с.Българи. Където се знае, че внучката на Нуна ,нестинарката от легендата, се казва Злата. Жителите и нея споменават често. Наричат я Баба Злата. Но не заради възрастта й, а като знак на най-голяма почит и уважение. Защото смятат, че това е последната, голяма, безспорна, истинска нестинарка, произлязла от това село....Баба Злата е играла за последен път в огъня през 1964г.. И това, че хората не забравят тази година, изтъквайки я едва ли не като исторически факт с огромно значение, е смайващо. Но също е факт. Защото, напук на превратностите на времето, традицията «нестинарство» не умира. Независимо дали ни родее с обичая, наричан по света и «игра по огън»..Има го в Китай, някъде в Африка, в Океания, по-малко из Европа...Има го и в с.Българи. Единственото в България място, където наследената, вероятно от траките обредност, не угасва. 150 са къщите в Българи. Една от постройките обаче има особено значение за местните жители. Наричат я «Конака». 

Отключва я само един човек. Сякаш посветената в някакво вълнуващо тайнство възрастна жена - Дукена. На пръв поглед вътре няма нищо особено. Пристъпваш прага обаче и осъзнаваш, че попадаш в храм. И не е случайност другото популярно име, с което го наричат - параклис. Той е съвременна легенда на нестинарството. Отвън изглежда като невзрачна, ниска, паянтова постройка. Отвътре си е с атрибутите на ортодоксално светилище. Тук можеш да се помолиш. Да помълчиш. Да се вглъбиш. Да се заредиш. Сигурно го правят и нестинарите...Свещниците подсещат, че, ако искаш, можеш да спазиш християнския обичай – да запалиш свещичка за здравето на близките си. Или за покоя на отишлите си от този свят и попаднали в света на невидимото и легендите...Естествено, храмът не е само християнски. А и нестинарски. Защото е мястото, където пазят тъпана, наричан “свещен”,гайдата, иконите.... 

Невидим е само странният заряд на нестинаря, правещ го в мига на танца “прихванат”, прифатен”, “обхванат от духа на светеца...Зарядът, водещ до транс, както е съвременната думичка... “Гледах веднъж как нестинарка играе на площада в с.Българи. И казах, без да мисля, една лоша, богохулна дума. При това - точно в този ден, на празника на Св.Константин и Елена. Дотогава никога не съм вярвала, че има Бог. Изрекох богохулството и моментално ми стана много зле. Помислих си даже, че ще умра, а усещах, че не мога дори и да говоря. Събраха се около мен някакви хора, слушам ги, виждам ги, не помръдвам. И си казвам: Господи, ако с нещо съм сбъркала, кажи ми, прости ми, няма вече да се повтори това. Няма вече да изричам такива грозни думи. Обещавам...Занесоха ме до Аязмото, до едно параклисче наблизо. Пих водичка. И тогава до мен дойде една баба, която ми каза: “Ух, детето ми, ногите ти са лед студени. Значи ще станеш нестинарка”. Казва ми го тя, а аз – моля ви се, недейте, пак ще ми стане лошо...Изчезва изведнъж бабата, обръщам се към някаква друга, надвесена над мен, учителка, както разбрах по-късно, и я питам: Накъде отиде тази възрастна жена. Не получих отговор. Само учудване. Свестих се, а бабката никога повече не видях. И до сега не зная халюцинация ли бе това или наистина чух пророчески думи след моето богохулство”.... 

Това се е случило точно преди 10г. Продължението е за сбъднато прорицание. Че най-именитата нестинарка, която ще играе и до днес в огъня на с.Българи, ще бъде от съседното Бродилово. Казва се Веселина Илиева. Останалите придружаващи я лица, които помагат в ритуалите около древната «игра по огън»,са местни жители от с.Българи. Ергени изнасят иконите от Конака и се знае, че това тяхно действие им носи здраве. Иконите ги « обличат» на този ден, т.е. увиват ги в специални кърпи. Израз на по-голямо уважение и почит. Слагат им и дръжки, откъдето идва и прозвището им «опашати», освен «облечени». Биещият свещения тъпан е задължително много здрав човек. Ако пък е болен – сигурното е, че ще оздравее. Въпросът е да си свърши работата. На 3-и юни- празника на Св.Константин и Елена. Те са покровителите на стъпващите в жаравата. Разстлана на мегдана. Разпалването на кладата става с падането на вечерта. Мъже от селото разравят тлеещата жар, правят я на кръг, край който се вие задължителното хоро. Действия, предшествани през деня от отслужване на литургия в чест на светеца, от взето причастие, от водосвет при Аязмото, от колене на курбан, от шествие с «конизмите»/още едно, местно наименование на иконите/ на светците. Думка свещеният тъпан. Гайда извива протяжна мелодия. Време за танц. 

   «Краката на нестинарите не изгарят, защото в тях се вселява духът на Св.Константин. Той ги води», твърди Румяна Урумова, директор на Етнографския музей в Бургас. «А те го виждат, изпадайки в транс. Светецът направлява действията им през горящия огън и им помага, като излива пред тях вода. Така че, носят танцуващите иконата пред себе си и не стъпват в жарта, при все че тя достига на височина до 30см.».... По време на танца в огъня - те, нестинарите, гадаят. Защото той, светецът, им говори - кое и как ще се случи. На селото. На отделни хора. Независимо дали са от Ново паничарево, от Кости, от Бродилово, от Българи... Села с нестинарска памет. В които са гадаели и Нуна, и Злата Старата, и Злата Младата, и много други преди Веска. Тя обаче е доказателство, че древното умение не винаги се предава по наследство. Но като всяко правило, и вярата в генетичната традиция си има в Странджа своето неочаквано изключение. Защото за първи път в огъня Веселина Илиева пристъпва тогава, когато тя е на 46 години! В деня на нейното богохулство....

   Навярно светецът така е преценил. Навярно е поискал от нея точно по този начин да изкупи греха си..Нищо, че в огъня нестинар не може да влиза току така. От векове се знае – в жарта се влиза с пречистено тяло, душа, уста. В действия, в помисли, на думи - зло не бива да се мисли, изрича и върши никому – е неписан закон. Едва тогава «прихванатият» има правото да изрази уважението си към огъня. Независимо, че може да му е за първи път. “Знаех, че на нестинарите им изстиват краката. И си казах на ум тогава, в онзи богохулен ден, че и на мен би трябвало да ми се случи да вляза в огъня. Мислех си го, без да зная защо.Тогава иконите от параклиса все още не бяха откраднати, /защото и това им се случи по-късно/. Гледах ги тях, чувах гайдата, която свиреше, тъпана, приближавах се и си казвах, че трябва да опитам. Някакси, намерих сила в себе си, и като на майтап - преминах през огъня. Ама проумях, че не било майтап, а чистата истина. Пипнах краката си – бяха ледено студени! Влязох втори път в жаравата. Че и трети...След което усетих, че започват да се затоплят,и че много страшно гори огънят. Излязох. А после дълго време си мислих, че всичко просто е било една случайност...” Не е случайност. Преди много лета и Баба Злата, наричана Старата, е предсказала, че ще дойде време,в което ще я наследи жена от с.Бродилово. А тук думите на главната нестинарка не се забравят. Защото тя е гадателят за добро и зло през годината, тя предсказва бедствията или щастливите моменти в живота и на селото, и на отделни хора. Думите й не подлежат на съмнение, а само на уважение и пълно доверие. Още от времето на траките. 

    “Освен това, върху жаравата играят само посветените, които могат да се оставят да бъдат обсебени от духа на бога. Между тях единствено главният нестинар или нестинарка, носейки иконата на умрелия цар Константин, може да встъпи в контакт с бога и да отправи молбите на хората. Единствено той може да предаде и отговорите на тези, които ги чакат. Той е възкръсналият тракийски цар-жрец в ролята си на медиатор – посредник между двата свята/на живите и на мъртвите/ и главен прорицател.” Твърди го Даниела Агре, член на Секцията по тракийска археология. Година след стъпването на Веска Илиева в жаравата на с.Българи, поканват в нейното Бродилово нестинари. Да играят в огъня. А кметицата се обръща към нея и й казва: Защо да каним хора, като ти можеш да го правиш. Отговорът е, че става дума за случайност... «Мислех си, че ще се изложа. Но явно ми е било писано да повторя тези си действия. И да продължа – с убедеността, че мога да постигам психическата си нагласа. Така започнах да играя – навсякъде, където ме повикат. По празници. По панаири. И на всеки 3-и юни в с.Българи. В деня на Св.Константин и Елена. Близките ми се притесняват, че играя в огъня. Не идват да ме гледат.Разбирам ги. А цялото ми село се гордее, че има нестинарка. Че тя е единствена в Странджа, която е призната. Особено в Българи. А да те признаят там, където са живяли Златите...си е за гордост. И когато аз ходя там, отбивам се при дъщерята на известната нестинарка, покланям й се, целувам й ръка...Макар понякога да си мисля, че всеки носи нестинарството у себе си, има го. Но не може да го разбере.» 

    Слушам Веска и си мисля, че започвам да разбирам Илия Влаев, който ми разказа легендата за Нуна. Преди 7г.е открил за себе си уникалността на Странджа, купил си е къща в с.Българи и така е реализирал една от мечтите си. Да живее в красотата. Къщата му пък се е оказала домът, в който е живяла Нуна. Така се е потопил и в още една красота - на легендите. Които тук никога не свършват. Независимо дали героите в тях отстояват или намират доброто у себе си - още от времето на траките. От онези стари времена, та до днес.



Тагове:   НЕСТИНАРСТВОТО,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleopatrasv - Чудесна легенда !
21.12.2008 21:02
Интересна със своята поука и традиционност .Поверието разкрива много забравени истини .Поздравлевия !
цитирай
2. rumst - Радвам се, че ти харесва
21.12.2008 21:52
Благодаря ти...
цитирай
3. анонимен - във връзка с побликуваната статия
02.02.2009 21:07
тази легенда е добре лансирана от тамошното население на село Българи.Но преди да взимате отношение по нея е добре да прочетете малко литература за нестинарството.Има книги от прф.м.Арнаудов в които е изследван корена на нестинарската традиция , от каде произхожда и коиса негови носители
цитирай
4. анонимен - съвет
02.02.2009 21:11
П.Р.Славейков също е побликувал книга ( мисле че през 1862г.) в която споменава нестинарка от село Мажура (селото вече не съществува) Стана Кирякова мисля чесе казваше . Знам че има неини наследници в село Бродилово , които са запазили традицията.
цитирай
5. rumst - Благодаря за анонимния съвет,
02.02.2009 21:50
но аз не пиша изследване на нестинарството, а е репортаж. Чиста проба, нищо повече! Той си има свои правила, свой пълнеж и е плод на чутото, видяното, записаното на момента. Ако исках да пиша и да изследвам нестинарството, щях вероятно да съм преподавател в университет и тогава щях да пиша статии. А аз съм журналист и правя репортажи...Не ви се сърдя, но има разлика. Готов съм и да споря с Вас! Нищо, че сте анонимен...
цитирай
6. анонимен - но с тези ваши репортажи подвеждате ...
13.08.2009 17:49
но с тези ваши репортажи подвеждате много хора
цитирай
7. анонимен - неви обвинявам са това. Вие несте ...
13.08.2009 17:50
неви обвинявам са това.Вие несте първия който го прави това
цитирай
8. rumst - ИМАМ МОЛБА КЪМ ВАС...
21.08.2009 22:02
ОПИТАЙТЕ СЕ ДА НАПИШЕТЕ РЕПОРТАЖ, А ПОСЛЕ МИ КАЖЕТЕ КЪДЕ ДА ГО ПРОЧЕТА...ЩЕ СЪМ ВИ МНОГО БЛАГОДАРЕН, АКО МОГА ДА НАУЧА НЕЩО ОТ ВАС...И ПИШЕТЕ ПО-ГРАМОТНО, ИНАЧЕ НЯМА ДА ГО ПУБЛИКУВАТ НИКЪДЕ.
цитирай
9. amenda - Маркирам само постинга, ще го до...
13.04.2010 23:39
Маркирам само постинга, ще го дочета.
Заинтригувана съм отдавна от разказа на една моя колежка, която не пропуска всяко лято да присъства на този ритуал...
Поздрав!
цитирай
10. amenda - Толкова си сладкодумен, че чак х...
14.04.2010 01:02
Толкова си сладкодумен, че чак хипнотизираш!
Сигурна съм че ефекта е такъв, защото наистина си усетил магията на този обичай.
И потопи и нас читателите в нея...
Благодаря за което :-))
цитирай
11. tsavkov - малка корекция...
24.01.2011 23:33
Дъщерята на баба Нуна се казва Кераца Кирова. Кераца е била жена на епитропа дядо Киро Митров. На възраст Кераца Кирова е колкото Злата Даскалова - баба Злата.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rumst
Категория: Туризъм
Прочетен: 280332
Постинги: 18
Коментари: 274
Гласове: 5444
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930