Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2008 22:55 - Одринските църкви
Автор: rumst Категория: Туризъм   
Прочетен: 4033 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 21.12.2008 20:56


“Тук почива прахът на блаженопочившия митрополит Евстатий, пелагонийски, родом от с.Бълово, Пловдивска епархия, произведен в митрополитски санъ при Българската екзархия в Цариград на 20-и септември 1879г., а починал като управлявал Одринската епархия – на 9-и декември 1888г.”............. Това е написано върху надгробната плоча на блаженопочившия български митрополит. Докато е служил на Бога, е напътствал близо 80 хиляди сънародници-миряни в някогашния Одрински вилает. И вероятно е знаел къде ще почива прахът му – повелявала го е традицията на православната църква. Не е можел да предположи обаче, че в зигзагите на времето тленните му останки ще бъдат свидетели на постепенното рухване и забрава на българските църкви.....От четири, за всяка от някогашните български махали Кайък, Киришхана, Саръкмегдан и Илдъръм, са останали две. “Св.Георги” и “Св.Константин и Елена”. Надгробната плоча на митрополит Евстатий стои не на мястото си. 30 години е била скрита, в очакване на по-добри времена. Поставена е днес, сякаш захвърлена, в близост до входната врата на бившата митрополитска църква “Св.Константин и Елена”. Над нея стои надпис “За братското воспоменание от русите на блъгарите на септемврий 1878”. Питам къде точно е гробът. Отец Александър Чъкърък ми очертава с ръка един кръг, в чиито предели е вероятно да се намира. Пояснява ми, че уточняването и повторното полагане на надгробния паметник там, където му е мястото, ще бъде отложено във времето. Когато този български храм ще е възкръснал. Предполага се, че това ще стане в близките 2-3 години. Ако, разбира се, българската държава се включи по-активно в кампанията на Инициативния комитет “Камбана”. Защото в този първи етап, започнал през август 2002 и завършил през декември 2003г., към идеята за укрепване на стените и основите на храма, се включиха предимно Министерство на земеделието и Дирекцията по вероизповеданията. От страна на Министерство на културата действията бяха – безсмислено филмиране, 10 месеца след началото на акцията. От Св.Синод – пълно мълчание и нулева помощ. Нищо, че става дума за православни храмове български. В които 18 хиляди, живеещи до 1912г. в Одрин българи, са се черкували, венчавали, кръщавали са децата си, изпращали са близките си от този свят, палили са свещички и са общували с Бога…На който е служил и митрополит Евстатий. Духът му вероятно не е могъл да намери покой в последните 90 години. Особено до преди 15 месеца. Защото във вътрешността на “Св.Константин и Елена” просто не можеше да се стъпи. Зейнали дупки, изкъртено дюшеме, вандалски разрушения, пропаднал покрив – от който зловещо стърчаха греди.…За някогашната красота подсказваха само няколко оцелели колонади, обградени от четирите голи стени, заплашени да рухнат от само себе си. Ако това се бе случило, турските закони повеляваха обявяването на имота за безстопанствен и продажбата му на търг. Ние не притежаваме документи за собственост, знае се, че църквата е българска и ще я имаме, докато се извисява в кв.”Киришхана”....Лошото е, че пред олтара на 90 годишното й линеене и забрава най-честите гости са били не миряните, а всевъзможни обругавания, палежи, наркомански и пиянски сборища, иманярски набези – в резултат на слухове за скрито съкровище… Съкровище не е намерено. Намериха се обаче, точно там, на мястото, където някога е бил красивият иконостас, съмишленици, които решиха с доброволна кампания и дарения да се съгради отново храма. Илия Луков, Анна Караангелова, БНР, различни медии, Съюза на архитектите, Столичната община…Приобщиха се Албен Бакърджиев, нарязал и изсушил 60 кубика дървен материал, предоставен от земеделското ни министерство, отделни представители на турската общност, дарили също парични суми. Дарение е и проектът на арх.Васил Китов за укрепване и реставрация на храма. “Това, което е запазено, носи белезите, характерната семантика на времето, когато е строена тази църква – 1869г.”, пояснява той. И продължава в посока на уникалната й възрожденска архитектурна конструкция. Дървена скелетна сграда, имитиращите средновековен градеж външни стени, обширно вътрешно пространство, стройни измазани дървени колони, оформени с различни по вид и украса капители....В такъв храм и условия е служил митрополит Евстатий. В миналото. Настоящето? С помощта на турска фирма-изпълнител, водена от арх.Али Ерол, приключи успешно първият етап, наречен – “спасяване”. Районът бе почистен от отпадъци. Дворът - опасан с ограда. Опасният покрив – внимателно свален. А желязно скеле и дървени подпори узакониха победата на сплотен български дух над бездушието, занемарата и подмолната дейност на времето. Духът на Евстатий е вече по-спокоен. Не само заради здравият крепеж. А и защото чу “Зов за България”, изпълнена на живо от Илия Луков. Там, на мястото на някогашния иконостас. Защото бе свидетел на водосвет, какъвто не е извършван тук СЛЕД 1913г.. Защото чу молитви, прочетени от познатия му требник, произнесени на български - от българския свещеник Александър. Последвани и от “Многая лета”, и от кръшно българско хоро – изиграно от Танцова формация “Пирина”. Някой ми подаде пирон - ръждясал, с груби очертания, но - здрав. Стиснах го силно в ръката си - като безценна реликва. Един от многото, с които за 6 месеца, ПРЕЗ 1869Г., предците ни са изградили църквата “Св.Константин и Елена”. Бил е забит от незнаен майстор от така нар.Одринска строителна школа. Възможно е и да е бил благословен от митрополит Евстатий като един от градителите и на другият ни оцелял от времето храм. “Св.Георги”. Той е по-съхраненият и опазен от времето. Построен е през 1880г. в квартал “Кайък”, на място, подарено от султан Абдул Хамид. На 23-и април е поставена основата и е положен камъкът на олтара. На 19-и октомври е осветена и строежът - завършен. Пак тогава, Евдокия, баба на доскорошния грижовник Филип Чъкърък, подарява и първата икона с образа на Исус. Към Когото постепенно за заели мястото си и други...Допреди 5 месеца вдясно от олтара стояха изправени, на временно съхранение в църквата, 4 надгробни плочи на български офицери, загинали през 1912г. Те са спасени от намиращото се наблизо българско военно гробище. И то - потънало в забравата на времето и очакващо своето ново възкръсване. Сега надгробните плочи са преместени, защото иконостасът с иконите е свален. Предстои им консервация и възстановяване през пролетта на т.г. Предхожда ги цялостен ремонт и реставрация на храма. Който започна през м.октомври със средства, осигурени от Дирекцията по вероизповеданията. Свалени са остарелите мазилки, подменят се дюшеметата, полуразложените от влагата дървении и обшивки, работи се по конструктивното укрепване на покривите...Като крайната цел е – за 6-и май, в деня на храмовия си празник, “Св.Георги” да бъде преосветена и да стане пълноценно действаща църква. Единствената православна на територията на Одрин, в който се издигат 43 джамии... БЪДЕЩЕТО? “Този храм ще бъде постоянно отворен за всички, които идват в града. Българската ни общност тук е малка, към 15 души сме. Има и около 1000 турци, преселници от България. Но интерес към църквите ни е имало винаги, независимо дали става дума за българи от всички краища на света или за туристи от Запада”...Казват ми го отец Александър Чъкърък и съпругата му Мария, която пее в клира на църквата. И която има намерение да открие тук неделно училище, в което желаещите да изучават вероучение. Това, мисля си, е възвръщане към традициите от миналото. Когато в епархията, включваща Одринско, Свиленградско и Хасковско, е служил митрополит Евстатий. Тогавашните миряни са изграждали храмовете си за 6 месеца, посещавали са ги, изучавали са Библията, били са сплотени... Днешните, ние, можем само да се поучим от предците си. Опитът ни да възкресим съграденото от тях, е уважение към труда им, към традициите, към българщината. И доказателство, че когато сме сплотени и искаме да помогнем – можем. Независимо от всички бюрократични, териториални, правни, финансови, междудържавни или канонични трудности. А е сигурно - успеем ли, духът на блаженопочившия митрополит Евстатий ще бъде спокоен. Защото ще чува произнасяните и от него думи: “Бог с нас сега, и во веки веков, амин!”


Тагове:   Одринските,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anastasiia - Духът на митрополит Евстатий
20.12.2008 23:58
е спокоен и защото има хора като теб...
Това, което си написал, е толкова силно...и толкова истинско...
Благодаря ти, че го публикува... Благодаря ти, че ми даде възможност да го прочета...
Като знам колко е красива в момента църквата "Св. Константин и Елена"...И като чета колко потънала в забвение е била... Изоставена... и разрушена, под тежестта на времето...
Поздравявам те...искрено, със сърцето си, за всичко, което си сторил...И ти, и хората около теб...
Миналата година бях в другата църква - св. "Георги"... Тогава писах и в книгата, която е оставена за споделяне на впечатления...:)
Благодаря ти...за всичко...
цитирай
2. rumst - За надгробната плоча
21.12.2008 18:43
Радвам се, че ти харесва този репортаж...Бях обещал да закача и снимки от онзи период, но се сетих, че съм ги правил с лентов фотоапарат и май няма как да го направя. Пък и едва ли е нужно...Макар че има вариант, но...по-нататък. Благодаря пак за поздравленията. Надявам се, че съм внесъл още познание за църквите...Надгробната плоча на Евстатий, която тогава се търкаляше навън, сега е вградена във възстановения храм. И духът на митрополита вероятно е по-спокоен...
цитирай
3. optimum2 - Весели празници
21.12.2008 20:53
ти желая и благодарност за това, което си поместил искам да изкажа.Следях до колкото можех реставрациите на църквата но ме душише неправдата, че една светиня беше на прага на изчезването...
Но когато всичко приключи успешно може да се отдаде нужната почит на тези които допринесоха за този мъчителен процес на "възкръсване".Нека не забравят "високите инстанции", че колкото е трудно нещо да го възстановиш, толкова е трудно и да го поддържаш.
Бъди здрав.
цитирай
4. rumst - Благодаря
21.12.2008 22:47
Мъчително беше, но си заслужаваше усилията. Сега си е едно истинско чудо - нов, кажи-речи, православен храм в мюсюлманска Турция!
И ти да си жив и здрав!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rumst
Категория: Туризъм
Прочетен: 354294
Постинги: 18
Коментари: 274
Гласове: 5446
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031