“РОДОПСКАТА КОПРИВЩИЦА” 

   Преврен.

   Така се е казвало едно селище, което - още по-назад във времето – е било обитавано от тракийското племе беси. Жителите му са занимавали с добив на желязна руда, наричана „мърва”. Заради което в региона са ги назовавали „мърваци”. Останало е оттогава наименованието на една от махалите – Мървашка...През землището й е лъкатушил пътят за Одрин, но понеже мястото е било блатисто, около 30 семейства са решили да го напуснат и да създадат ново селище. Днешното Брацигово.

   Брацигово се намира в подножието на Родопите, на 600 метра надморска височина. Административният му център е град Пазарджик, а в пределите на общината влизат още 6 села, като общият брой на жителите е малко над 10 000. ...

   Когато 30-те семейства са основали своята паланка, започнали да живеят много братски и са я нарекли „Братско”. Но понеже турците не са могли да произнасят правилно това звукосъчетание, излизало е като „Брациг”. От което лесно се е стигнало до името на днешния град....

   Знае се също, че в Брацигово са се заселвали през Възраждането преселници от Костурска Македония. И са донесли със себе си уменията в абаджийство, кожухарство, дюлгерство, грънчарство, дърводелство, сапунджийство и т.н. Съхранени като свидни спомени и експонати в Историческия музей в града. 








За съжаление, в него липсват повечето от най-ценните археологически находки, открити край някои от 34-те тракийски могили в общината. Но пък с гордост ще ви кажат, че те са в НИМ и че пътуват по света...

   „Имаме повече от римския период”, казва ми Екатерина Дамянова, директор на музея. „Показваме тук намерени плочки на римски божества, както и информации за ранно-християнската църква, открита край с.Исперихово. Имаме идея, обаче, да направим Музей на открито. Който трябва да е в с.Равногор, /което е на 16 км/. Там тракийските могили са от 6-4 век пр.Хр.. Ще направим копия на откритото, ще реставрираме, ще консервираме, ще направим екопътека до там, ще показваме на туристите. Лошото е, че от 2г. се мъчим да я осъществим, но въпреки обещанията на нашите двама депутати, въпреки участието в различни проекти, засега резултат няма!”...

   В центъра на Брацигово можете да попаднете на един бунар. Прави впечатление отдалеч, защото стои точно по средата на малък площад. Не е случайност. 

Това е била местността „Синджирли бунар”, мястото, на което Васил Петлешков прочита препис на „Кървавото писмо” и обявява присъединяването на града към Априлското въстание. Случило се е на 21-и април 1876г. За много кратко време майсторите-строители, с които Брацигово се гордее, го превръщат в непревзимаема крепост. 16 дни башибозукът не успява да стъпи в борческия град, устояващ и чрез стрелба с черешовата си артилерия. Впрочем, в Историческия музей е съхранено и изложено единственото оцеляло черешово топче от Априлското въстание!

Натам историята ви е позната. Сключено е примирие с редовната турска войска. Градът да не бъде сринат, ако се предадат организаторите на въстанието му.

   Затова в градската градина, наричана парк „Априлци”, ще срещнете два паметника, свързани с Васил Петлешков. Революционерът, изрекъл „Сам съм, други няма!”...Единият е на мястото, където е измъчван, между 3 огъня. 



Измъчван е три пъти в пламъците му, преди да се провикне: „Аз ще умра, но и вашето царство дълго няма да живее!”.

   Впрочем, покрай саможертвата на Петлешков, пример за смелост, жертвоготовност и родолюбие, в региона се носи разказва и една легенда. Тя е свързана с Хасан паша, от когото е зависило опустошаването на града.

Идва той с редовната си войска в Брацигово и се установява в местността „Св.Петър”, над селището, до едно малко параклисче. Единствената му грижа в живота е била неизлечимо болната му дъщеря. Заспива неспокоен пашата и сънува сън. Че дава заповед Брацигово да бъде нападнат и опожарен. Но среща един конник, който му казва: „Недей, ще те сполети нещастие...”. Събужда се изплашен военачалникът, а на заранта разказва на парламентьорите съня си. Те отвръщат, че му се е явил Св.Тодор, закрилникът на града. И че трябва да го послуша....Така и става.

   В Историческия музей можете да видите само оригинални вещи на брациговските въстаници – саби, знамето, ушито от Ана Гиздова, 

униформи, различни вещи и предмети. 

Но не бива да пропускате и възможността да разгледате старинната част на Брацигово, съхранила строителния гений, духа на епохата, спомена за видни личности. Нанизът от възрожденски къщи включва къщите на Петлешков, на Поп Сокол, Дамовата /която функционира като хотел/, Къневите къщи/ 1834т./, приютили Етнографския музей, Поповите къщи, строени през 1832г. и подслонили днес Музея на архитектурно-строителната школа, църквата „Св.Йоан Предтеча” и др....

    Храмът „Св.Йоан Предтеча” /1832г./ е паметник на културата и се слави с най-високата камбанария на Балканския полуостров. Цели 35 метра, сътворени от самоукия майстор Иван Драгов!...

    Идва в Брацигово в ония години някакъв чешки архитект. Вижда строежа на храма, издигащата се в небесата камбанария и казва на кмета, че постройката е паянтова и ще падне. Изплашва се той, извиква самоукият строител и му казва чутото. Но Иван вироглаво отвръща: „Не падине, не падине”. И на инат я прави с още един етаж по-висока! Издържала е изпитанията на времето, провокирало здравината й през 1928г. с така нар.”Чирпанско земетресение”.  Без да се пропука, без да падне нещо от нея, с камбана, която се е огъвала и биела сама. Но е оцеляла на мястото си, заедно с храма.
„Строителството на този храм е парадокс”, убеден е местният свещеник Любомир Траянов. „Защото не е вкопан в земята, имали са свобода на действие майсторите. Които, вероятно, Бог ги е вдъхновил!”....

   

 

 

 

Една от следващите ми екскурзии непременно ще е до Брацигово.

Брацигово се дoсмива над времето от върха на най - високата камбанария на Балканите!

Само как лъжат само и само да си вдигнат умрялото градче. 34 могили има разкопани но не в Брацигово а в с. ИСПЕРИХОВО, находките са страхотни, само че годжуците няма да го кажат това щото трябва да си размърдат задниците и да оправят разкопките и да ги покажат. В Равногор какво има има студена вода и интересен говор и 2-3 могили нищо друго.

Благодаря!

Писано е постинга, че могилите са на територията на общината, а не до самия град - но кой да чете?!?
Равногор ли? Там има много повече от любимите за теб две (2) могили. Студената вода е разкошна, въздуха е кристално чист, природата е страхотна, и има прекрасни местности - истинска наслада за окото на ценителите на природната красота! А само още 5 километра на югозапад, и 200-300 метра по високо е летовището Атолука - с огромните 50 метрови борове!